понеделник, 9 май 2011 г.

On air :)))

Туки съм - Нема отърване от мен :)
Първо мислех да кръстя поста си ЗАТИШИЕ ... в този момент обаче реплика във Фейс-а ме провокира и направих копи-пейст. Нямам гузна съвест, щото репликата касаеше мен и моето присъствие в пространството.
Не че ЗАТИШИЕ нямаше да му пасне ... Все пак от месец и кусур не съм давала признаци на живот ..., но като се замисля не дължа обяснения никому :)
Така ме караше - от време на време хвърлях по един поглед ... но някак нямах муза нито да пиша, нито да чета. Нищо лично, към френдовете-блогъри :)
В последните няколко месеца бях се закотвила у дома - пред компютъра и пред ТВ-то ..яко бях зациклила със сериали и прочие ... дръпнах си всички сезони на "Отчаяни съпруги" ... и най-примерно си ги изгледах докато хрупах пуканки пред монитора на компа :)
сега чакам с нетърпение новата серия от седмия сезон, кога ще я качат ..
Отдадох се и на кулинарни страсти, но явно дядо Боже си знае работата и направи така щото фурната да спре да работи - явно бях почнала да прекалявам :)
Опитвам се да се сетя с какво още ще запомня закотвянето си ...ми ...освен, че спамех из Фейсбук и бях постоянното виртуално присъствие май няма друго.
Приех обаче голямо предизвикателство - приятелите знаят какво :) Дали е за добро - Времето ще покаже! Аз обаче съм удовлетворена, че отново ще правя, онова, което обичам, а дали го умея добре - това е друга ракия.
Крайно време беше - започнала бях да затъпявам. Сега ще ми е нужен гратисен период за възстановяване на загубените сиви клетки :)

6 коментара:

Zvetanka Shahanska каза...

Успех с новото предизвикателство! Поздрави и спорна седмица, Нейзи:)))

зори каза...

Време беше.

Temenuzhka Petrova каза...

Два месеца и половина те нямаше тук,все надзъртах да видя има ли изненадка:))За останалото - Попътен вятър и успехи!!!:*:)

Neizi_ss каза...

верно бе, аз как ги броях месец и нещо :)
Тенкю ...туки съм --ша гледам да се не згубя :)

Dani каза...

Успех, миличка и стискам палци:)
А и си мисля, че с каквото си се захванала ще успееш!

Lili каза...

Ураа!Кака приела 'смъмряненото' :)
Липсваше ми този блог (ама ти си знаеш).Останалото- вече се справяш перфектно, а ние ще помагаме винаги с каквото можем.Обичам те Фифче ♥

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, ...