Пропускане към основното съдържание

Рахат на душата

Жега е! Новината е в обръщение в последните две седмици ... Толкуз е горещо - та се не трае, за непосветените :) ...тук

Получих фотка от LiLi , а на нея ...басейн, шезлонг, чадърчета ...вода се плиска, чак ти идва да се гмурнеш ..., а на преден план лакирани в червено нокти :))))))))))


Ето и моят отговор :) ....в лилаво :)))))) Поздрави Смифчице и да оздравяваш бърже :)

Коментари

Temenuzhka Petrova каза…
Йееееееееееееееее,супер:)))))Това трябва да кандидатства в някоя от класациите за снимка на месеца!В кадъра липсва само легенче с вода?!Цунки!:))
Lil каза…
Ох , как ме радват тези краченца :) Благодаря ти миличка.Цамбурках се до сега с едни малки сладуранки.Плацикнах се и за твоите краченца.Много целувки и дано захладнее вече!Обичкам те!
Valkocompany каза…
Ааа, къде е плоския екран :)

Популярни публикации от този блог

Лято на капки ...

Лято на капки ...вдъхновяващо, магнетично и желано ... Лято на капки от любов ... Морски пръски, зрънца от пясък ...топла длан и споделеност ...очи в очи  ...говорят със мълчанието си ...и казват всичко ... а душата ...пази...

и още един отлежал във времето текст ...

болка да не знаеш, че можеш да обичаш да не си обичал никога преди и да откриеш, че боли … …., че се къса сякаш струна на китара…. да не си познавал любовта …., и да си вярвал, че открил си я и да прозреш   ….че си се лъгал … ….боли …. но друга болка е тогава … сега разбираш, че я има … …нея – любовта … и пак боли те – и сълзи отронваш … ….но с усмивка …. и сякаш нов живот открива се пред теб … и сякаш нов човек открива се пред   другите … нов свят …. и нови трепети …. не си обичал никога и никого така …

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, от която имаме нужда ..., за да ни стане леко  ... ... и топлината му ...е тази, която ще размрази душата ни ... ... и усмивката му ...очите му ...лекия допир на устните ... - мечтаем ги ..., а сме сами ... ... и ни е страх да си признаем ...