До Горна Оряховица и ... обратно!

В петък сутринта с моето Слънце се отправихме към Горна Оряховица ... аз по служба, а той за компания. Пътувахме заедно с още колеги от Силистра. Общо взето всички поехме на път с идеята да избягаме за ден от нашето си ежедневие и да се потопим в настроението и емоциите, които владеят другоземците.
За пореден път съчетахме полезното с приятното :) За първи път обаче стъпихме във този град!
Свършихме си работата и решихме да се насладим на красотите, които предлага града ...
Нямахме големи опции за разходка предвид високите температури, но въпреки това ще споделя с вас онова, което видяхме!
Впечатление ми направиха пъстрите цветни пана разположени в централната градска част, както и работещите фонтани и шадравани.
Освен това си мислех, че само в Силистра хората нямат работа и по цял ден пият кафе ...тц - не било тъй :) И в Горна Оряховица си имата подобен синдром ...дори един от габровските колеги разказа, че ромите рано сутрин овършават казаните и после по цял ден дирт сянката ...
Настаниха ни в хотел "Раховец" - като се сетя, че попаднахме на дефектен климатик в стаята ни ...май аналога с фурната на печките от едноименната марка ще е съвсем уместен ... Затова ако от управата на хотела установят голям разход на вода в последните 24 часа - да не се чудят от къде им е дошло - виновните сме ние ..иначе спасение никакво от жегите ...
Не знам къде другаде има толкова много гугутки, така, както тук в Горна Оряховица :) и изобщо не се притесняват да позират :)
Хвърлихме чантите, минахме през банята и айде на кафе ...с късмети :) Време беше и за дългоочакваната цигара.
Падна ми се нещо, което забравих - но цитирам по смисъл ...че страстите не били присъщи само на младите / или нещо от сорта ...ма аз не съм казала, че съм в графа стари - но нейсе.
Направи ни впечатление бялата фасада на общината - намерила са хората пари да си я лъснат ... От далеч охраната ни пожела Добър ден! ...Съжалихме човечеца, че беше с риза с дълъг ръкав и вратовръзка ...но ... протокола изисква жертви :)
Дълъг списък от бивши кметове имаше по стените в сградата, както и на почетните граждани на Горна Оряховица сред които Ивайло Йорданов, Атанас Буров, Виктор Чучков и др.
/а това е гледка от петия етаж на хотела/
За съжаление не ми остана време да снимам симпатичния английски двор оформил се между отделните крила на административната сградана Общината.
едно нещо обаче направи впечатление на всички ни :)
ВСИЧКИ ХОРА В ГОРНА ОРЯХОВИЦА ПРЕСИЧАТ САМО НА ПЕШЕХОДНИТЕ ПЪТЕКИ!
ВСИЧКИ КОЛИ СПИРАТ, КОГАТО ВИДЯТ ПЕШЕХОДЕЦ!
Е те такова чудо не съм виждала нийде, освен по странство!
Сладурска е и идеята им сутрин да мият улиците и тротоарите, за да охладят въздуха.
Не плащат ли вода - това се чудя!?
на фона на сградата на музея и на едни симпатични струи вода :)
Разходихме се из града и видяхме две от църквите намиращи в центъра на града, видяхме и сградата на Историческия музей, но тъй като беше затворен, не успяхме да го разгледаме. 
Това е храмът "Успение Богоридично" ...
а този е "Света Троица".
Фоткахме се край шадраваните с тайното желание да се потопим в тях ... позяпахме и едни голеееееееемииииииииии риби у магазинът за пишман-рибари :)
И ко прайхми ощи ... плувахмееееееееее през целия ден и цялата нощ в собствен сос - кой повече, кой по-малко.
Вечерта хапнахме, пийнахме и потанцувахме - така както му мяза :)
А сега ако си мислите, че не съм фоткала китки дълбоко са лъжете ..., но преди това на вашето внимание:
Почетния Тим на Горна Оряховица, който ни посрещна пред хотела, 
песа Белчо ...
и ....
докъде може да стигне човешката изобретателност
/това е покрива на дву-или триетажна кооперация - не обърнах внимание просто/
Ето ги и тех :)

Наградки-и-и-и-и-и-и ...!

Илиана  - нямам думи да ти опиша благодарността си и изненадата, която ми спретна ... !

БЛАГОДАРЯ!

И си признавам без бой, че съм ти редовен посетител и си точа зъбките

за реализиране на твоите рецепти :)

ама пусто все не остава време, но обещавам, като се разпиша - да се похваля :)

Няма да пожелавам слънчев уикенд, щото той и без това си е ...

Пожелавам разхлаждащи емоции!

а сега ... предавам наградките с удоволствие на Нушка,

Силви, Аквичка, Ида, Хриси и Златина

ЗАБРАНЕНО за четене!!! Размисли с “Червен етикет” …

Защо е нужно човек да обърне едно две питиета, за да се избистри погледа му.

FaceInSky Защо по дяволите алкохола е този, който ни отваря очите …той ни дава силите и куража да погледнем шибаната реалност право в очите и да осъзнаем как сме сговнили нещата.

Толкова ли е трудно да повярваш, че си щастлив – да повярваш, че те обичат, че няма да те наранят …трудно е – и тогава правиш всичко възможно да оцапаш пейзажа като дърпаш дявола за опашката.

По Законите на Мърфи ти се случва точно това, от което най-много те е страх.

Цял живот някой е натискал главата ти надолу при  всеки опит да изплуваш от блатото … Цял живот някой ти е повтарял, че си скапана издънка на природата и че е абсурдно да очакваш нещо хубаво да ти се случи … и когато това хубавото почука на вратата ти, когато ти се усмихне … ти какво правиш – не го прегръщаш и не го целуваш … а го оглеждаш като скъп подарък, който по всяка вероятност е донесен на погрешен адрес и лекичко с пръст го побутваш да провериш дали не хапе.

Оказва се, че не само, че не хапе – ами е любвеобилно настроено, позитивно мислещо, истинско, нежно и мило.

10949e70И вместо да се заразиш от емоцията – ти си създаваш псевдощастлива среда и колкото пъти сърцето ти подскаже, че си на погрешен път – се намесва Негово височество разума и ти казва – не , не може да е вярно – ти не го заслужаваш – как така ще е вярно.

и ти се смачкваш, спаружваш се като мушкато, да не уточнявам какво … и правиш и невъзможното, за да докажеш на сърцето си, че е сгрешило.

И ако по неведома случайност това хубавото нещо кривне за стотна от правия път – ти какво правиш – възвисяваш се в небесата и казваш – ето знаех си аз, бях права ……

Да – сигурно е така – но пък човешко е да греши, Божествено да се прощава – а и нали казват като ти се даде лимон, направи си лимонада – извлечи максималното от горчилката – може пък това да е било целта – за ти даде да се разбереш, че не трябва повече да се държиш като последния глупак …

red_label_1148 Да де – ама защо трябва да седнеш с 25 грама “Червен етикет”,  за да почнеш да мислиш  …за да видиш онова, което в ежедневието е невидимо …

Трябва щото в останалото време не ти стиска да се погледнеш в огледалото и да си признаеш, че си се усъвършенствал в сглупяването.

 

Истината всъщност …майната й на истината – от нея само боли …

Както от парчето на Фреди Меркюри, което слушам в момента – Living on my own … Е това е истината – майката му на живота е оцеляването!!!!!!!

Хиляда разсъждения за какво? – За това, че винаги съм казвала, че трябва малко да ти загорчи кафето, за да оцениш захарта …

change Ама то казването е едно … а когато се увие около врата ти, като змия … тогава забравяш за всичките теоретични житейски философии и се поддаваш на мъката и на болката, а тъгата ти става първа дружка.

Каквото и да си говорим за позитивното мислене, то нищо не струва, ако от време на време не пролеем някоя и друга сълза и ако не сбърчим носле от яд, от гняв и други подобни борбени настроения.

0003

А добър ден! …Етикетите …и … Обществото

000bgoodafternoon2Да си дойдем на думата … Ставам ли за кифла или не – това е въпрос с повишена трудност, който ме тормозеше доста отдавна – LiLi  има научни трудове изписани по темата – и според нея – съм поничка с пълнеж …май таквози беше обяснението и определението …ако бъркам – ша ма извинявате :)

Тъй като познавам не една и две персони, които напълно отговарят на описанието кифла … се притесних, че и аз в нечии влажен поглед съм кроасан та дрънкам.

 

Да, ама не – както казва небезизвестния Петко Бочаров – не ставам за кифла и това е :) Обяснението е, че съм от малкото останали момичета, които не са нито кифли, нито псевдокифли и че това е чудесно :)

 

Всъщност не ме успокои резултата от тъпия куиз във Фейсбук-а / нали знаете, че там откривам топлата вода с тия щуротии/.

Замислих се върху въпросите, отговорите на които определят кой какъв е …

Не съм кифла, защото…:

  • се снимам както ме хвана фотоапарата;
  • слушам всичко, което ми харесва – за музика иде реч;
  • се гримирам, когато има повод;
  • харесвам косата си, каквато е, и не я изправям ден през ден;
  • и …защото нося удобни обувки, спортни, кецове и др.

0008 представете си тогава какви трябваше да са отговорите, за да установя накрая със “задоволство”, че съм кифла от класа :(

Те-кифлите се снимат отгоре с целувки към камерата, или в огледалото с нацупени джуки, слушат чат-пат хаус-музика, но се разтреперват от удоволствие от чалгата, обуват пантофки, токчета и платформи – по възможност с цветенца, и разни други финтифлюшки, ходят на фризьор ката ден и ходят да си пудрят носа през има няма 15 –мин.

Странно е – някои от отговорите прилягат и на дами, които се грижат за фейса си и не ми е много приемливо да са съпричастни към подобна класация.

Ако си мислите, че ми е станало смешно – тц!

Стана ми дори тъжно, че е толкова лесно да се сложи на някого етикет.

И аз съм залепяла сума “кифли” с ценоразпис …, а сега ми стана съвестно.

Те не са виновни, че са леко неориентирани – не са си избирали средата, родителите, възпитанието, обкръжението – когато у дома никой не ти говори за политика, не следи дали имаш собствено мнение, дали отстояваш позициите си, дали те бият навън другарчетата и т.н

Не са виновни, че ТВ канала ПЛАНЕТА е единствената програма, която дистанционното разпознава, че русите букли, силиконовите гърди и устни, изкуствените кичури и фалшивата слава – определят бита и съзнанието им.

Не са виновни, че се впечатляват от лъскавите коли, че за тях е модел на подражание да се задомят на крехка възраст и да си играят на семейство …

0006Не са вино вни, че фикс-идеята им е да си легнат с батко, чичко, дедко – както дойде – с дебел портфейл, който на другия ден ще им покрие разноските при маникюристката.

Не са виновни, че това устройство наречено компютър се ползва само за да се регистрират в сайтове за запознанства разпращайки по света и у нас граничещи с порнографията фотоси.

Не са виновни, че отдавна е размита границата между откровената вулгарност и еротиката.

Не са виновни, че проектират болните амбиции на майките си …

Не са виновни, че манекенските размери, които надничат от синия екран и от страниците на лъскавите списания се превръщат в тяхно “Отче наш!”.

Такова ни е обществото – както четох наскоро някъде – май взимаме от света модели на подражание и се опитваме да ги приложим тук, но май системата се бъгва някъде и не отчитаме, че липсва инсталационния файл и съответно програмата не функционира качествено … Живеем и възпитаваме следващото поколение с грешка в системата.

Отдавна в обществото ни няма истински аристокрация, интелектуалци, интелигенция, средна класа и т.н.

Отдавна делението на имащи и нямащи пари, на жени-домакини, кариеристки  и на преуспяващи “Барби”-та – прелитайки от креват на креват.

За мъжете да не говоря – там или си тарикат, или не струваш пукната пара – вече и мускулите не са така вървежни както преди.

0010Абе … жална ни майка – и не знам и кой ще ни оправи …айде за политиката ясно – сега се разчита на новия Месия … кой ще ни лекува обществото, кой ще ни предпише витамини и антибиотици за възстановяване на имунната ни ценностна система?!?!?

Дигам рамене и нямам представа –аз дето уж съм на всяка тенджера капак и на всяка манджа мерудия … Който знае, нека помага!

Шест – не толкова бързи :)

LiLi се оказа, че доста добле ме пузднава векинта :)

Пише ми се, ами че как иначе …тъй че ще се възползвам от предоставената ми възможност да споделя още 6 от ежедневните си радости :)

Хлъц – представете си как правя засрамена муцунка като кученце с лапичката отпред …ама сичките сте писали на пълво място либовите си … пък аз бизсрамницата …..само гюпости :)

Тъй чи сига да си дода на думата :)

  • Тоши*Слънчо – така ми изписва дисплея като ми звъни на мобилката ТОЙ …това на ден по амнайси пъти да се чуваме е една от радостите ми …щото общо взето, не че не се виждаме …ама с неговите смени – се разминаваме като трамуета / превод от моя френски-трамвай – в мн.ч./ – той се прибира от нощна – аз хуквам на работа – аз се прибирам, той отива за следващата нощна – после почива . ама аз съм по цял ден в офиса :) и така …
  • Фотоапарата и аз като LiLi отдавна съм го приела за неразривна част от мен - /лошото е, че както забравям чадъра, когато вали – така се случва, че баш коги ми требе фотото го нема у мене :)/ Но – имам и попадения :)
  • Другата ми радост у живота е дистанционното на ТВ-то – умирам си да гледам тъпи сериали – и английски, и американски …. но си падам и по европейското кино – затова си имам канал “Синемакс”…мога да джиткам по цял ден :)
  • За ИнДернеДа, както казва бабата на Чуденка – няма смисъл да говоря – той май ни е слабост на всички тук …
  • Блаженство ми е – само дето е сезонно – да рупам диня със сирене …ммммммммм – няма такова друго удоволствие – освен грозде със сирене :)
  • И в последно време открих сладостта на живота – наречена ЧоКоФрЕдО – какао и мляко и лед разбити в миксер ..или нещо подобно ….ама идеална вкусотийка за горещите дни ….

Така мога да продължа и да утре :)

Но всъщност най-голямите ми радости са семейството ми, любимия човек, приятелите, професията ми – която упражнявам вече 14-а година – почти без прекъсване :)/щастливка съм цял живот да работя това, което харесвам и за което съм мечтала/ – тук посочвам и колегите си – не бих си представила ежедневието ми без тях – и се караме, и се обичаме, и се заплитаме в интриги – но такъв ни е гена ..въпреки всичко се разбираме и работим заедно за града :) …

…. Сигурно има още и още …..но спирам до тук ….

Няма да прехвърлям щафетата, защото LiLi – вече го направи :), а и за да не отнеса някоя благословия :)))))

Хубав уикенд на всички – изчезвам до утре вечер …къде? – на село!

Гепи, брато доза живот!

Ако някой ми беше казал, че Шер ми е любима певица щях да кажа, че е просто една от всички, които харесвам …но щях да излъжа …

Всичките й парчета ме карат да настръхвам … няма друг изпълнител, който да ми дава такова усещане  :)

Невероятна е ….от нея сякаш на големи дози струи живот-а … и с всяка нота, с всяка дума тя ни казва – Вземете го … Той е ваш!

Посрещнете деня с усмивка – позволете на слънцето да Ви погали и теглете чертата на лошите моменти :)

Добро утро от мен :)

На другия тротоар ...

Случвало ли Ви си е да си вървите по пътя за работа и да установите, четоку пред вас се движат персони, които нямате желание давиждате - поне не в началото на деня ....

Какво правите в тези случаи .. аз лично бягам на другия тротоар - и то не за друго - а щото нямам желание да ги настигна ...и ...да не мога да ги отмина - щото ша има лафове от типа на ...

...Оооооо како Незабравке /вмятам,че едната персона е по-голяма от мен с около 7-8 години, а другата е майка й и може да ми бъдe и баба на мeне :)/ - ко прайш - /цитирам дословно/ - домъчня ни за тебе - га ша пием кафе да си приказваме ... като помисля малко - вярно, че може да бъде и по-зле .... ма предпочитам деня ми да започне със слънчево Здравей - позитивно и бодро звучащо, като че ли човекът току що  свършил със физзарядката си :)

А едно страхотно парче може само да оцвети ситуацията :)

Дунавски привет с пожелание за либоф, либоф и пак либоф ... тук - там може и цалуфки :)



Бяла лястовица за късмет!

Днес на брега на Дунав, край Силистра, бяла лястовица възкреси надеждата ни за добри дни!

Нямах щастието лично да я видя, но за сметка на това колегите /Наталия и Ленар/, които проводих да снимат, са си пожелали щастие не само за себе си, но и за всички нас.

Дали е резултат на внушение и самовнушение, но сякаш крила им бях пораснали на момичетата, докато работеха днес - и двете споделиха, че им е станало леко на душата :)

Дано уловената за фотка бяла птица донесе и на нас късмет и изцеление :) 

Приятно ни е да се запознаем ...!

Е не ... откритието на Блага изби рибата ... !

Реших да пробвам и аз Генератора на бебешки имена, за да видя какви имена подхождат на моя милост и на съпружеското тяло :)

Приятно ни е да се запознаем Пелагия Кирова и Целофан Христов ... :)

.... а ако туря фамилията на мъжот си ... ставам векинта Капка Любов Христова :) ....

а ся - смее ли некой нещо да ми  каже :))))) 

/това коги бехме младиииииииииии :))))))/

Добре, че мама и тате не са разполагали с това чудо на природата, щото сигур нема ми е достатъчно богато въображението, за да си представя как съм щяла да се казвам ...и без туй и днес като се запознавам с някого само дето не стигам до лична карта, за да докажа, че така се казвам ......е аз виновна ли съм че болшинството от хората са невежи и не знаят, че има такову цвети - Незабравка :)

Но името ми харесва - а на който не му ... да си гльода работата :)

Радости 6 +



Тенкю на Аквичка за това, че не ме забравя :) … поемам щафетата с най-големо удоволствие.

Шест дребни неща, които ме радват …

кафето и цигарата …рано сутрин …са на първо място във всички списъци :)
да слушам музика, докато работя – зависи от настроението и от работата де …обичам да слушам Ищар или радио1 – класическите хитове …
можи и да ми са смейте – но съм на ръба на оргазма, когато ползвам тампончета за уши…някои им викат клечки – на който както му е угодно – хихихи
има много компютърни игри – но мога с часове да изкарам целейки шарените топчета на ZUMA-та
обичам да пия водааааааааааааа . няма лъжа, няма измама …….нищо по-сладко няма от силистренска оригинална с варовик :)
мда ….я да видим к`во още можи да ме радва ….а --- сетих се …супер ми е вечер като си легна – да оставя мивката празна и кухнята спретната …че на другия ден като се върна от работа – най-мразим да имам да чистя :)

Сигур можи да продължа в тоя дух – но стига толкоз …да остане нещо и за другите 


Понеделник е хора – понеделник :)



Ще взема да си открия рубрика, която да я кръстя – „В понеделник хората са полудели!”
Вече се чудя дали е наистина от ЕГН-то, дали от въздуха, от слънцето, дъждовете или …и аз не знам от какво, но на нищо не прилича.

Няма да губя време – минавам към действие …

- Чук, чук – кой е тук ...?
- Заповядайте, влезте!
- Ами аз такова – идвах преди няколко години първия път носех на тогавашната Ви шефка едно стихотворение за 8 март …а тя моля Ви се отказа да го пусне, щото пишело вътре, че фашистите били зверове …После идвах – един мъ беше – носех едно друго стихотворение уж щеше да излезе в сряда пък – то колко сряди минаха от тогава – 
- Ами има няма две години /вмъквам се аз в монолога/!
- Бе две ли за – четири ли са не помня ..ама сега Ви нося тука едно стихотворение и на вас . .. аз и три стихосбирки имам – но не ги представям в Силистра – то тука поетите набедени – нищо не разбират само се слагат тук-там. Та като си лежа у дома и през прозореца виждам гнезда на ластовички и за наште гурбетчии си мисля …одят де одя и се връщат без пари у България. То те са истинските де – дето за парчето хляб излизат у чужбината, а другите теса печалбари – далавери праят да богатеят …
- Може ли да видя стихотворението …
- А не – аз ще Ви го прочета да го усетите ..ама как така за онова заради фашистите не ми го пусна, ей това не мога да разбера, а и оня другия да го чакам аз все в сряда толкоз време …
- И все пак да видя стихчето ….
- Аз ще Ви го прочета – извинявайте , че Ви губя времето …ама само 5-6 минути …
- те минали вече 15 между другото – в същото това време следващата бореща за палмата на първенството влиза в стаята – но само с поглед я пращам при колежката на съседното бюро –която между впрочем вече ме атакува в скайпа с реплики от типа на – този няма ли да го разкараш :)

... стихчето за ластовичките и гурбетчиите почва ..но аз надавам ухо да чуя срещу мен какво става – и прекъсвам дядото – да кажа че донесения материал няма да се публикува – защото е тип реклама – обиколило бабето магазините за мебели и направило очерк за обслужването в тях, за стоката и т.н – да не мислите че е лесно ….

Ура – вече сме на последния куплет …! Чичото си тръгва с обещанието от моя страна че в подходящ момент може би ще публикувам творението му!

Тъй лелята и тя – то един чичо и една леля – мама миа …ма нейсе.

Черешката на сладоледа бе онази фешънка, пенсионираната учителка, дето Ви разправях, че иска да й давам теми за писане …Донесе размисли и страсти върху злободневни проблеми – но ми беше интересно как успя да обедини в едно оплакване от лекар, който заблудил пациентката си,че има миома и че е за операция, а при повторен преглед в столицата се оказва, че няма нищо такова, …. с това, че в магазина продават хляба неопакован, че не е хигиенично, и че ръцете на касиерките били опасни щото пипали мръсните пари. Да не говорим че задочно се запознах с леля Златка от Елховските хали дето набождала хляба с голяма вилица, за да не го пипа с ръце – но това било в 60-те години …ох и за вуйчото пропуснах – работел в един завод и отказал да получи премия, щото нямало било за всички – какви хора е имало нявга само?!

Е … как човек да не му се иска вечер да се усмърти с ледена ракийка и прясна салата …Е те това е …!
И винаги се питам едно и също …що не си седят дома тия хора?!