Пропускане към основното съдържание

Любовта на човека към човека ...

С настъпването на Коледа сякаш надеждите човешки получават своята доза и стават по-силни. Трудно мога да определя, каква точно е причината това да се случва в края на годината. Дали защото отбелязваме Рождението на Сина Божи … и се опитваме върху него да експонираме собствените си проблеми и неудачи и знаейки житието и битието му да си създаваме илюзията, че така както той е умрял на кръста, заради нас и греховете ни – така и всяка година с Рождество Христово имаме шанса да започнем на чисто …

Отмятаме страница от календара и сякаш нищо не се е случило – ни лук яли, ни лук мирисали.

Защо винаги в края на годината смятаме, пресмятаме – дращим, трием и подреждаме успехите и неудачите си. Правим го и на рождените си дни, правим го и на Великден … Правим го винаги, когато опре ножа до кокала и се сетим, че нейде горе има по-висша сила и има опция да ни си даде и втори шанс. Втори шанс, който по възможност да се повтаря, потретва и так далее.

Тогава сме силни – започваме да обещаваме, че никога повече няма да правим така.

 

Това ми навява спомен от детството. Когато направех беля, дядо ми – Светла му памет! Ми казваше – Кукуригай сега … и аз започвах – Дядо, извинявай, повече няма да правя така / на ум се смеех и си казвах – до следващия път/. И ако мислите, че той не е знаел ..грешите .. Но аз бях дете и как да ми се сърди човек. Не мисля, че щеше да е доволен ако бях свито и затворено дете.

 

Лек лиричен завой и отново в правилната полоса … тази, която примигва с цветни светлини, трепти – почти в ритъм със сърцето ми и се опитва чрез морзовата азбука да ми каже – Че Все пак е празник – Че на Коледа се случват чудеса и че Въпреки всичко, няма нищо лошо в това Човек да вярва, че може да стане по-добър, че може да заживее по правдиво, че може да получи отплата за делата си. 

Прочетох на Omnia поста и се замислих – да, права е, че Коледа не е традицията, че не е събирането на семейството край празничната трапеза, че не е украсата, а че е вътрешното ни Аз, че е силата на чувствата ни, че е онова човече вътре в нас, което пази живи детските ни нрави, което ни кара да се усмихваме на топящата се в ръката ни снежинка и да даряваме любов. 

Наскоро прочетох мисъл на неизвестен автор, че човекът всъщност е вакуум от спокойствие, тишина и любов …частици, който са в основата на нашата същност – че не сме настроенията, тъй като те се менят според ситуацията, че не е характерът ни, тъй като той се формира с времето и според начина ни на живот, така както се образува и коритото на реката …
Тишина – спокойствие- любов – магически думи, които поставяйки сами на белия лист събуждат асоциацията ни за Коледа ...

Тихата и свята нощ, когато се е родила любовта!

Любовта на човека към човека! 

Коментари

ruma каза…
Thank you for showing a decoration of beautiful light.

Please have a wonderful Christmas!!


From the Far East.
Greetings.
Lil каза…
И ние те обичаме :)
Анонимен каза…
Весела Коледа, много щастие и любов през новата 2010 година
Любовта е онова, което спасява! :)
Весели празници, и нека никога не ви липсва! :)
Целувки! :)

Популярни публикации от този блог

Лято на капки ...

Лято на капки ...вдъхновяващо, магнетично и желано ... Лято на капки от любов ... Морски пръски, зрънца от пясък ...топла длан и споделеност ...очи в очи  ...говорят със мълчанието си ...и казват всичко ... а душата ...пази...

и още един отлежал във времето текст ...

болка да не знаеш, че можеш да обичаш да не си обичал никога преди и да откриеш, че боли … …., че се къса сякаш струна на китара…. да не си познавал любовта …., и да си вярвал, че открил си я и да прозреш   ….че си се лъгал … ….боли …. но друга болка е тогава … сега разбираш, че я има … …нея – любовта … и пак боли те – и сълзи отронваш … ….но с усмивка …. и сякаш нов живот открива се пред теб … и сякаш нов човек открива се пред   другите … нов свят …. и нови трепети …. не си обичал никога и никого така …

Празник на всички, които се чувстват жени ...

„ Честит празник на онези, които се чувстват жени !“ ... Този ден – 8 март, винаги ще ми напомня за училищните години, когато класният влизаше в стаята, а ние, закачливо и засмяно, се споглеждахме помежду си. Смее ли някой да си признае, че все още е далеч от истинското усещане за жена? Едва ли. Тогава не можехме да си представим какво всъщност означава да бъдеш жена. За някои, да си жена означаваше да носиш календарче с месечния цикъл в джоба. За други, да следваш пътя на "първите пъти" – първото влюбване, първото гадже, първата целувка... А за трети, да имаш любим, с когото да делиш живота си, да прекрачваш прага на "първата база" и да мечтаеш за бъдещето. Но ето, че вече, 30 години по-късно, все още ми е трудно да дам единен отговор на въпроса какво означава да се чувстваш жена. Да ... Ал Пачино вероятно знае отговора ..., но не и аз ...или поне вербално ми е трудно да го изкажа ... Усещането да си жена не се изчерпва с външния свят, с обществените роли или с тов...