Пропускане към основното съдържание

Да паднеш в калта !

Работния ден свърши. Поех по пътя за вкъщи ... Проверих домочадието има ли нужда от хляб и салам ... естествено, че ДА ... Напълних пазарската чанта и продължих към издигналия се в тъмнината жилищен блок, където сме се приютили Се Моа, мойту Мъж и черната ни маца - Пенка ... и к`во ?

Ми таквоз - добре, че съм се научила едно време как се пада .../от времето, когато трополях по татамито в спортната зала/ и се приземих на дясната си половина на едни стълби ... в основата им се бе спотаила гадна купчинка кал и у тъмницата да взема да стъпя в нея ... резултата ожулена дясна ръка ... натъртена половина от седалищните части и леко кънтяща кратуна, която бе спасена от светкавичното действие на инстикта на костенурката-нинджа да се прибира в черупката си при опасност :) - разфърча се хляб на филийки и наденица на "Чобанов" ...

Или казано с по-просто думи - така яко се изтрясках, че свят ми се изви ...на косъм да си шибна главата у ръба на стъпалото ...
Не ми стига дългия ден - откак взе да мръква рано ...имам чувството, че денонощието вече не е от 24 часа ами поне от 28 :(
И се замислих философски - да търся ли символика в това падане в калта ... или да не задълбавам толкуз навътре в нещата...

Коментари

Aquawoman каза…
Аз редовно се спъвам, пък колко съм падала :))) Така само се заяква, затова да не ти пука ;))
Целувки! {}
Neizi_ss каза…
Целувки и на теб Аквичке :) ми то ...ако са гледа колко съм заякнала - бая ша съм падала :)
myhappypond каза…
По-добре не се задълбавай, че да не вземеш да се катурнеш отново, унесена в мисли :)
Алиса каза…
Внимавай, ей! Ако почне да ти се вие свят или продължи да ти се струва деннощието ненормално дълго - да идеш на доктор
Златина каза…
Малииииии, `ма ти наистина падна! Рече и отсече!
Пази се, ей! :)
Neizi_ss каза…
Обещавам да си седя на дупето и да не хойкам из улиците .... а ако почне да ми е щураво повече от нормалното :) да се консултирам с дофтор :)
Unknown каза…
хей Neizi, "сестра по съдба". Какво да ти кажа, аз реших да приема моето падане като повод за самопомирение. Колкото до болката и ужулването - разбирам те и ти съчувствам.Лощото е, че ще си останем натъртени чак до следващата година.. :)) Take care!
Neizi_ss каза…
Пазете се и вие мили дами :)
momenti-momenti каза…
Не се шашкай- случва се! Но често е- Wake up call...
:)
Iliana каза…
Не задълбавай :)
И аз съм в групата на търкалящите се по стъпалата :))
Знам, че мноого боли. Дано се оправиш бързо! :*
Neizi_ss каза…
Благодаря Илианка ...оправям се аз - само дето днес май съм се размътила и само простотии приказвам :)

Популярни публикации от този блог

Лято на капки ...

Лято на капки ...вдъхновяващо, магнетично и желано ... Лято на капки от любов ... Морски пръски, зрънца от пясък ...топла длан и споделеност ...очи в очи  ...говорят със мълчанието си ...и казват всичко ... а душата ...пази...

и още един отлежал във времето текст ...

болка да не знаеш, че можеш да обичаш да не си обичал никога преди и да откриеш, че боли … …., че се къса сякаш струна на китара…. да не си познавал любовта …., и да си вярвал, че открил си я и да прозреш   ….че си се лъгал … ….боли …. но друга болка е тогава … сега разбираш, че я има … …нея – любовта … и пак боли те – и сълзи отронваш … ….но с усмивка …. и сякаш нов живот открива се пред теб … и сякаш нов човек открива се пред   другите … нов свят …. и нови трепети …. не си обичал никога и никого така …

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, от която имаме нужда ..., за да ни стане леко  ... ... и топлината му ...е тази, която ще размрази душата ни ... ... и усмивката му ...очите му ...лекия допир на устните ... - мечтаем ги ..., а сме сами ... ... и ни е страх да си признаем ...