вторник, 15 декември 2009 г.

Да паднеш в калта !

Работния ден свърши. Поех по пътя за вкъщи ... Проверих домочадието има ли нужда от хляб и салам ... естествено, че ДА ... Напълних пазарската чанта и продължих към издигналия се в тъмнината жилищен блок, където сме се приютили Се Моа, мойту Мъж и черната ни маца - Пенка ... и к`во ?

Ми таквоз - добре, че съм се научила едно време как се пада .../от времето, когато трополях по татамито в спортната зала/ и се приземих на дясната си половина на едни стълби ... в основата им се бе спотаила гадна купчинка кал и у тъмницата да взема да стъпя в нея ... резултата ожулена дясна ръка ... натъртена половина от седалищните части и леко кънтяща кратуна, която бе спасена от светкавичното действие на инстикта на костенурката-нинджа да се прибира в черупката си при опасност :) - разфърча се хляб на филийки и наденица на "Чобанов" ...

Или казано с по-просто думи - така яко се изтрясках, че свят ми се изви ...на косъм да си шибна главата у ръба на стъпалото ...
Не ми стига дългия ден - откак взе да мръква рано ...имам чувството, че денонощието вече не е от 24 часа ами поне от 28 :(
И се замислих философски - да търся ли символика в това падане в калта ... или да не задълбавам толкуз навътре в нещата...

11 коментара:

Aquawoman каза...

Аз редовно се спъвам, пък колко съм падала :))) Така само се заяква, затова да не ти пука ;))
Целувки! {}

Neizi_ss каза...

Целувки и на теб Аквичке :) ми то ...ако са гледа колко съм заякнала - бая ша съм падала :)

myhappypond каза...

По-добре не се задълбавай, че да не вземеш да се катурнеш отново, унесена в мисли :)

Алиса каза...

Внимавай, ей! Ако почне да ти се вие свят или продължи да ти се струва деннощието ненормално дълго - да идеш на доктор

Златина каза...

Малииииии, `ма ти наистина падна! Рече и отсече!
Пази се, ей! :)

Neizi_ss каза...

Обещавам да си седя на дупето и да не хойкам из улиците .... а ако почне да ми е щураво повече от нормалното :) да се консултирам с дофтор :)

Unknown каза...

хей Neizi, "сестра по съдба". Какво да ти кажа, аз реших да приема моето падане като повод за самопомирение. Колкото до болката и ужулването - разбирам те и ти съчувствам.Лощото е, че ще си останем натъртени чак до следващата година.. :)) Take care!

Neizi_ss каза...

Пазете се и вие мили дами :)

momenti-momenti каза...

Не се шашкай- случва се! Но често е- Wake up call...
:)

Iliana каза...

Не задълбавай :)
И аз съм в групата на търкалящите се по стъпалата :))
Знам, че мноого боли. Дано се оправиш бързо! :*

Neizi_ss каза...

Благодаря Илианка ...оправям се аз - само дето днес май съм се размътила и само простотии приказвам :)

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, ...