Да си луд и прост е трудно ...не може всеки!

А добър вечер или добро утро, на кой както му е удобно ... Искам обаче да споделя как премина последния работен ден за мен ...разбирайте четвъртък.

Ден, след който за пореден път се убедих, че за да е човек луд и прост са нужни невероятни умения и качества.

Звъни телефонът в началото на деня ...интелигентна дама пита за ексглавния редактор, обяснявам ...че той вече не работи тук, а кой сега заема този пост - обяснявам, че аз...ами добре казва дамата - утре пристигам от София в Силистра с влака и кога най-рано може да се видим с вас...Междувременно научавам името на жената - Аврамова. На въпрос по какъв въпрос иска да се видим ... тя ми казва, ами ще ви кажа утре сутринта ... Премълчавам, че това утре на мен ми е почивен ден, но твърдо решила, когато се видя с нея да не й го спестявам ... 
Става 11 - там някъде пристига една от сътрудничките ни, която се заседяваааааааааааааа в редакцията има няма 3-4 астрономически часа ... в другата стая отнемайки вниманието на страньорите ... Влизах-излизах, мърморех, обаче жената ни приема - ни предава ..., а иначе една чувствителна ...а аз една възпитана ... Накрая не издържах и турих два надписа на вратата ...ЗАБРАНЕНО ЗА ВЪНШНИ ЛИЦА ...два, щото явно третия никой не го чете :)

..Уви! Тя продължава да стои докато в един момент не казва - Ама как ми е хубаво тук при вас, айде изгонете ме ...и аз тогава не издържах и казвам --то това лесно душата, имаме си достатъчно работа ..на петата минута вече я нямаше ...

Да, ама доди една друга ...носи ми материал за баба пенсионерка от съседно село дето отглеждала в саксия мандарини --хубава снимката, но като поглеждам текста и ми идва да си туря въжето ... В три реда се казва горе долу следното - Пенсионерката нам коя си от нам кое си село гледа мандарини в саксия ...Първо посяла лимони, после пробвала с мандарини и те взели че станали ...а да и заглавието е МАНДАРИНИ ..питам я що не е написала повечко ...що не разкаже житейската история на тази жена - а тя в недоумение дига рамене и пита - ми к`во да напиша ..тя пенсионерка :) ..Ми викам тогиз си зъмвай партакешите и да те няма ...Тя не тъй, ами отиде в другата стая при колегите ...отивам подире й като цербер и питам какво правиш сега тук... Ми да ми сканират снимката - викам няма ти я сканират щото имат работа ...врътна са и айде беж ...

*** да не мислите че деня приключи ... Идва една даскалица и казва еди коя си от нашето училище била говорила с вас да публикувате едни наши снимки дето децата ги правиха по един проект / с леката подробност, че въпросната дето казва че е говорила с мен - не я понасям ...но и истината е, че не сме се виждали и чували от сто години/ обяснявам това на дамата в офиса и питам ...а като ви е заложено в проекта да публикувате - заложено ли Ви е да си платите --таратанци ---тя уби всичко детско в мен със следващия си въпрос - Вие на нас ли да платите! - пак запазих самообладание и оттоворих- не - вие на нас. По проекти се залагат пари да се плащат публикации ...сега се върнете от където идвате и предайте на тази дето уж е говорила с мен - да ми се обади - аз на нея лично ще й обясня как стоят нещата ......

Ма тия хора направо прекаляват .....луди пари лапат по разни проекти и проектченца ..а ние ще им ги отразяваме ........Айсиктир бе ...

Че и една друга днес пък ...имали били семинар по здравословно не знам си какво ...ади де ... ша си разваляме рахатлъка в почивния ден за техния семинар дето си плащат лекторски и хонорари ...

Взе да ми писва от такива ...че и нагли взеха да стават ...

***Куриоза обаче бе завършека вчера ...когато колежката Пи Ар на общината ... нал тъй е модерно ... ми звъни и пита кога ще е удобно да се видим с една жена, която пристигала от София, защото в родното село на мъжа й щели да откриват някаква паметна плоча на свекър й ... и кмета съдействал тя да се срещне с медиите ... Дръжте се да не паднете - оказа се същата госпожа дето искаше да се вижда с мен, без да  каже по какъв въпрос --Поне имах в деня за почивка - само един ангажимент ...а не два ...пфу ...

Изписах се ....ама то се не трае и да се посмеете ... управителката ми разказва вчера как онази дето при нас седя 3 часа, при нея се задържала 13 секунди .. питам я как така ... и обяснението бе следното - ВЛЕЗЕ, пишех документи, на 4 секунда сбърках, на 7-ата помолих, до 13-тата я бях питала за здравето и отпратила ........

*** а аз да се правя на толерантна - 3 часа ...това нийде в историята  го няма ...

и цялата работа що ---щото дамите от пенсионерсски клуб "Изкукали" се чудят къде да убият времето и да спестят от сметката за ток ....

и понеже са бивши кадри на журналистическото поприще ... редуват единия вестник, радиоцентъра, библиотеката, тук там в някой офис .. .и опа...а.. той деня минал .........

Алоу ...аз още съм на 31 години ...ма ако на 60 ще съм като тях ......не знам ...ама и не ща и да знам ...

И после дядо Вазов вика - Лудите, лудите те да са живи ...е то нормалните няма и как да издържат ...

И к`во се оплаквам аз .... и аз натам съм тръгнала, ама нейсе :)

Аде отивайте да нанкате, че ша съмне ...

Ша разправям  утре как е минал на тати "свекър" рожденния ден ...стана днес на 60...ма тържеството ша е на обяд у съботатата ...че да мойм да апнем и да пийнем като хората :)