Пропускане към основното съдържание

the perfect day...

the perfect day ... или какво по дяволите трябва да стане, за да спре времето ... и да изчистя с гумичка глупаците наоколо ...
...достатъчно ли е да живееш в собствен свят, в който няма "Ние", няма "Те", няма "Ти" ..., а има само "Аз" ...светът не се върти покрай мен, покрай теб или покрай , който и да било друг - индивидуално ...той се върти около НАС ... и под слънцето има място за всеки ...
... и ако някой знае кой е виновен за съществуването на кифли и катеричоци ...моля да му залепи един зад врата ...
... мразя ...не - не мога да мразя ..., а понякога искам ...
... обичам - да, мога да обичам и ...обичам ...
... сънувам ... да - непрекъснато - но не помня какво, а би било добре да е обратното ...
... витая из облаците - по 24 часа в денонощието ..., а сигурно мога и още ...
... вярвам ...да ...наивна съм - вярвам, че всичко може да се оправи и всички да имаме своя perfect day ...
... и ако може всичко да е в лилаво и оранДжево ... да е цветно и усмихнато ...

... искам ...малко неща - искам своето си място под дъгата ...дали съм го намерила ли ... случвало се е, но не е постоянна величина ... променлива е и се рее като падащ есенен лист :)
...

Коментари

Популярни публикации от този блог

Лято на капки ...

Лято на капки ...вдъхновяващо, магнетично и желано ... Лято на капки от любов ... Морски пръски, зрънца от пясък ...топла длан и споделеност ...очи в очи  ...говорят със мълчанието си ...и казват всичко ... а душата ...пази...

и още един отлежал във времето текст ...

болка да не знаеш, че можеш да обичаш да не си обичал никога преди и да откриеш, че боли … …., че се къса сякаш струна на китара…. да не си познавал любовта …., и да си вярвал, че открил си я и да прозреш   ….че си се лъгал … ….боли …. но друга болка е тогава … сега разбираш, че я има … …нея – любовта … и пак боли те – и сълзи отронваш … ….но с усмивка …. и сякаш нов живот открива се пред теб … и сякаш нов човек открива се пред   другите … нов свят …. и нови трепети …. не си обичал никога и никого така …

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, от която имаме нужда ..., за да ни стане леко  ... ... и топлината му ...е тази, която ще размрази душата ни ... ... и усмивката му ...очите му ...лекия допир на устните ... - мечтаем ги ..., а сме сами ... ... и ни е страх да си признаем ...