Пропускане към основното съдържание

Приятелите

Международен ден на приятелството?!
И него ли трябва да празнуваме ...и приятелството ли влезе в "оня" списък, на нещата, за които да се сещаме, само когато им дойде времето - веднъж в годината ..., а може би датата трябва да я бележат в червено по календарите ...

Да си призная стана ми тъпо, като видях "новината" да се споделя  в социалната мрежа ...някак по-весело ми става като видя карикатурата на три одъртели и смахнати лейдита, които са се прегърнали, а отдолу има текст, според който /карам по памет/ не е приятелство да пиеш всеки ден чай ... приятелство е да се приберете клатушкайки се, след като сте обърнали 1-2-3 "маргарити" ...

Приятелство е да звъннеш на дружка, защото ти е домъчняло за нея, защото имаш нужда да се "изпразниш" душевно ...и когато тя ти каже, че не може сега да ти обърне внимание ...ти да не се цупиш ..., а да я познаваш толкова добре, че да уловиш във въздуха, че тя има желание и противно на максимата, че когато има желание има и начин, да разбереш, че този път наистина няма как ...но да си сигурен, че си ви мислите й.

От няколко години се чувствам сама ...въпреки хората, които ме заобикалят, хората, които са всеки ден край мен - познати много, приятелски настроени също, но ПРИЯТЕЛИТЕ ги няма - животът ги пръсна - някак изоставено ми е ...естествено е, приоритетите на всеки да са собственияг му живот и семейството му - и сърдити няма, но това не променя чувството на празнота ... или по-скоро пълнота, от която да искаш да се освободиш ...


... и въпреки модерните технологии - разстоянията са факт и нищо не може да върне онова ежедневно бъбрене в чата, дори и тя да е - на съседното бюро, блока до вас, или пък през три пресечки ...

...и те гони носталгията по миналото ...и се опитваш в новите запознанства, в новите хора, които срещаш да откриеш нещо от ТЯХ - старите приятели ...търсиш техен образ и подобие - но няма ..., защото те са уникални - толкова еднакви с теб ... и толкова различни ...и именно това Ви е направило близки ...

...и най-важното всъщност е, че разбираш нещо, което си мислел, че скоро няма да ти се случи ...разбираш, че вече си зрял, че си възрастен ...и, че колкото и да ти говорят онова ..за душата и годините, и чувствата ...от природата не можеш да избягаш ...не можеш да избягаш от собствената си еволюция ...

...и чакаш моментът, когато птичето ще отлети от гнездото и ти ще можеш да фокусираш времето и приключенията отново върху себе си ...да се откриеш такъв, какъвто си мечтал да бъдеш винаги ...птица, която да лети високо, да се носи над облаците безгрижно и да усеща вятъра с всяка частица от тялото и ума си....

..., но докато дойде този ден, ще мине време ...време, което осмисля съществуването ти днес ... и дава поле за размисъл за бъдещето ти ... за онези дни, когато ще можеш да си отново със старите приятели ...

Коментари

Популярни публикации от този блог

а може да ни бъде и цветно и лесно ...

А може животът ни да бъде цветен и лесен ...зависи само и единствено от нас ... Заети сме обаче с оцеляването, което вади на показ най-лошите ни страни ... от егоисти се превръщаме в егоцентрици ..., гледаме да ни падне сгода, за да натопим другарчето си, за да изплуваме ние като олиото над вода ..., слухтим, клюкарим, завиждаме ... не изпълняваме поетите си обещания и задължения /не изключвам и себе си от тази пъстра картинка/ ... вярно, не винаги сме водени от лоши намерения, просто не ни се получават нещата, така, както сме ги мислили - разбира се, това не ни оправдава, но пък заслужава разбиране ... ... губим приятели, доверие ... после полагаме неистови усилия, за да ги спечелим отново ... ... искаме да сме добри и да ни обичат ... всички го искаме, но не на всички ни се удава ...то пък и да ни обичат всички няма смисъл ... ще стане съмнително тогава ... ... та като казвам, че може да ни е цветно и лесно ще ви дам за пример Аквичка ... не съм вярвала, че може да съществува такъв …

Криза, греяна ракийца и виртуална реалност !!!

Кое е общото между кризата с газа, греяната ракийца и виртуалната реалност ... Ами просто можеш да включиш електрическо одеало под дупето си, да седнеш с ракийцата пред компа и да се завреш у него в търсене на истината, която е някъде там ... 
Мисли пъплят из главата ми докато в студената януарска вечер, студена ама навън де, у дома кюмбето грее … да е жив и здрав тати свекър, че зарежда с дърва …Та мисълта ми бе за мислите… Ще каже някой за к`ви мисли говори тая, вместо да сипи по една греяна ракийца, да зареди каната с червено вино и да нареже на тънко пъстърмата … И тя от свекъра … Грижи се човека за снаха си. Господ, здраве да му дава!
Та седя си аз и си мисля … Да им имам проблемите на софиянци. Няма газ, няма топло, няма вода да измият чиниите. То вода има ама требе се пусне бойлера и да започне лудото харчене на ел.уредите по магазините. Тъй де те вече по телевизора казаха – имало било спекула. То остана и да няма. На моменти почвам да си мисля, че всичко е някакъв таен заговор …

Верните думи

не е трудно да намериш верните думи, когато ги търсиш в сърцето си ...така ми каза наскоро приятел ...замислих се, наистина трябва да имаш специално място в нечие сърце, за да всеки път, когато потърсиш утеха ...да чуеш това, от което имаш нужда ... и не просто, за да се отърват от теб, а защото знаят, че това са думите, които ще ти позволят да се изправиш ако си паднал, да продължиш напред, ако си спрял, да намериш вярната посока, ако си на кръстопът ...