Пропускане към основното съдържание

Приятелите

Международен ден на приятелството?!
И него ли трябва да празнуваме ...и приятелството ли влезе в "оня" списък, на нещата, за които да се сещаме, само когато им дойде времето - веднъж в годината ..., а може би датата трябва да я бележат в червено по календарите ...

Да си призная стана ми тъпо, като видях "новината" да се споделя  в социалната мрежа ...някак по-весело ми става като видя карикатурата на три одъртели и смахнати лейдита, които са се прегърнали, а отдолу има текст, според който /карам по памет/ не е приятелство да пиеш всеки ден чай ... приятелство е да се приберете клатушкайки се, след като сте обърнали 1-2-3 "маргарити" ...

Приятелство е да звъннеш на дружка, защото ти е домъчняло за нея, защото имаш нужда да се "изпразниш" душевно ...и когато тя ти каже, че не може сега да ти обърне внимание ...ти да не се цупиш ..., а да я познаваш толкова добре, че да уловиш във въздуха, че тя има желание и противно на максимата, че когато има желание има и начин, да разбереш, че този път наистина няма как ...но да си сигурен, че си ви мислите й.

От няколко години се чувствам сама ...въпреки хората, които ме заобикалят, хората, които са всеки ден край мен - познати много, приятелски настроени също, но ПРИЯТЕЛИТЕ ги няма - животът ги пръсна - някак изоставено ми е ...естествено е, приоритетите на всеки да са собственияг му живот и семейството му - и сърдити няма, но това не променя чувството на празнота ... или по-скоро пълнота, от която да искаш да се освободиш ...


... и въпреки модерните технологии - разстоянията са факт и нищо не може да върне онова ежедневно бъбрене в чата, дори и тя да е - на съседното бюро, блока до вас, или пък през три пресечки ...

...и те гони носталгията по миналото ...и се опитваш в новите запознанства, в новите хора, които срещаш да откриеш нещо от ТЯХ - старите приятели ...търсиш техен образ и подобие - но няма ..., защото те са уникални - толкова еднакви с теб ... и толкова различни ...и именно това Ви е направило близки ...

...и най-важното всъщност е, че разбираш нещо, което си мислел, че скоро няма да ти се случи ...разбираш, че вече си зрял, че си възрастен ...и, че колкото и да ти говорят онова ..за душата и годините, и чувствата ...от природата не можеш да избягаш ...не можеш да избягаш от собствената си еволюция ...

...и чакаш моментът, когато птичето ще отлети от гнездото и ти ще можеш да фокусираш времето и приключенията отново върху себе си ...да се откриеш такъв, какъвто си мечтал да бъдеш винаги ...птица, която да лети високо, да се носи над облаците безгрижно и да усеща вятъра с всяка частица от тялото и ума си....

..., но докато дойде този ден, ще мине време ...време, което осмисля съществуването ти днес ... и дава поле за размисъл за бъдещето ти ... за онези дни, когато ще можеш да си отново със старите приятели ...

Коментари

Популярни публикации от този блог

....сърцето ... / един забравен във времето текст ...

кога си жив? ...  когато бие сърцето учестено! ...
...когато гориш ..., когато обичаш ..., когато трепериш от щастие ..., когато нямаш мира ..., когато съзнанието ти е обсебено ..., когато за теб има само един живот ...и ти нямаш право да променяш правилата в него ..., защото от тях зависи щастието другиму ...тогава запазваш мълчание ...и обричаш себе си ..
..да се влюбиш ..да обичаш ..тогава, когато най-малко си очаквал, че може да ти се случи ...
..да намериш сродната си душа ..., която да те разбира от половин дума ..., която да знае как се чувстваш ...дори, когато мълчиш ...онази душа, която си търсел винаги, дори и без да го знаеш ...която будува заедно с теб....която я е грижа ...
...онази душа, която знае, че нямаш право да говориш ...и мълчи заедно с теб ...
.....тогава тишенеете заедно ...и се наслаждавате на парченцата любов ..парченца тъмен шоколад ...забраненото щастие ...
...не можете да бъдете заедно, но имате своите откраднати мигове щастие  ...заедно сте и в  мислите с…

кога свършва едно приятелство

кога разбираш, че едно приятелство е свършило ...
...когато приятелят спре да те търси ..., когато не си част от деня му ...от живота му ...., когато крие от теб и радостта, и тъгата си ... , когато му казваш, че си там ..до него ..., за да го чуеш ..., но той не чува теб ...когато се питаш ...бил ли е наистина с теб ...истина ли е било, това, което сте съпреживели ...
...разбираш, че ти за него не съществуваш ...няма те ...в неговия свят ..., а странно той все още е в твоя, защото ти не спираш да мислиш за него ...и да се питаш ...какво се случи ...къде сбърках ... неразбран ли си бил ...
...не ...няма гняв - поне наяве ...няма упреци - поне наяве ...няма нищо ...
...празно пространство ... и една надежда ..., че - ЗАЩО? ...ще получи своя отговор ...и ще продължиш напред ...

случайна среща - две души ...

случайна среща - две души ...обръгнали от житейските неволи ...посивели и затънали в еднообразието на дните ...случайна среща ... и сълзи ...сълзи от истини несподелени ...
..повдигната завеса и стремеж ...за полет ...за мечти ... 
... и страх ...че огън крилата ще опърли ...и въпреки това ...вървят една към друга ...две души ...защото чувстват ...знаят ...искат ...една на друга вяра, сила и надежда да дарят ...