Hi!

Здравей, приятелко ...!

Да точно ти, дето си далеч от мен! Няма те и няма с кого да пия кафето си ...Вярно има много други, с които да го правя, но онова с теб беше по-специално.  Пиехме го или у нас, или у вас, или на близкото до хранителния магазин кафене ... Говорехме си винаги за едни и същи неща ..., но никога не ни омръзваше - оправяхме политиката, колегите, общите ни приятели, мъжете и техните навици и други подобни. Обменяхме рецепти, тествахме резултатите и правехме планове за менюто за следващия ден. Когато ме болеше глава ти се обаждах, защото ти си вълшебница и ме лекуваше от разстояние .. Достатъчно беше да те помоля просто да си помислиш за мен с добро и ми олекваше. Дори и сега, когато си на хиляди километри, усещам, кога присъствам в мислите ти.

Ние сме различни, не си приличаме по нищо и в същото време се разбирахме прекрасно. Минаха години от първата ни среща, в офиса ...приятелството ни обаче прелетя границите на служебните отношения и не им позволи да помрачат онова, другото, извън професионалната ангажираност.

Липсва ми бърборенето, липсва ми дори мрънкането ти ... липсва ми и това как  се заричаше, че утре ще направиш едно или друго ...в посока своето личностно израстване ...и го правеше, макар и не от следващия ден :)

Няма кой да ми дава тон в чистенето на прозорци или прането на пердета ..:)

Далеч си, а аз броя дните до завръщането ти ....., за да те прегърна и да ти кажа на живо, че ми липсваше през почти цялата една година ...от както те няма.