четвъртък, 13 септември 2012 г.

Проглеждане


В последно време се улавям, че трудно мога да събера мислите си, за да се възмутя по една или друга тема, ангажирала вниманието на българина …абсурдите станаха толкова много, че им изгубих края …, а и много са онези, които успяват с много по-точни думи от мен да изразят общественото недоволство …що да се бутам и аз между шамарите и да зацапвам пейзажа.

Днес обаче не знам откъде да я почна …първо сутринта ми се изправи косата, защото се оказа, че този случай съм го пропуснала …да, за него става въпрос ... Йордан Опиц - човекът, защитил собствеността си дето ще влезе в затвора следващата седмица … изтръпнах, докато слушах как му трепери гласеца обяснявайки, че отиде ли зад решетките живота му приключва … вярвам му …той е обикновен човек …, не е кален, не са го ловили 92 пъти, няма условни присъди, не е наркозависим …/като „жертвата” си/ …той е имал обикновен живот – изпълнен с красота и вяра. Той е създавал, не е рушил и не е крал. Дали ще чуе някой гласа на народа, който апелира за помилване от президента …?!
Защо изобщо се е стигнало до тук?!
Защо трябва да бъде осъден?!
Защо трябва да бъде помилван?!

Не ми стигна това, ами и по-късно през деня прочетох статията за поредното безумие на социалната ни система. За „богата”варненка с тризнаците, чийто доход надвишавал с 20 лева границата, за да има право на помощ от държавата като социално слаба …Жена на 38 години, която до сега е мълчала, но е на ръба на силите си …
Що за скапана система е тази, която допуска деца да бъдат приспивани със степче …Толкова много ли са децата в България, че да си позволяваме да ги разхищаваме …
А тя не проси милост …Тя е горда – иска работа, за да се грижи за децата си …А ако има хора с добри сърца би приела помощта им …

И после отчитаме демографски срив …ще го отчитаме …и още как …Нали помните „Децата на хората” …Ей това ни чака .., защото не ценим това, което имаме …
Лукс е не просто да гледаш дете …лукс е да го заченеш и да го родиш … и тук не става въпрос само за изхранването му …

Е при тази „розова” картинка как да не псувам …псувам всички наред без значение от политическата им принадлежност ….безумци сте всички … Толкова ли е трудно властта в ръцете ви да бъде оръжие за добрини …нали тогава ще си уредите по-дълъг период на управление …стигам до извода, че сте мазохисти и обичате да ви мразят …
И не виня конкретно тези, които сега са на върха …системата ни е идиотска не от вчера и от днес …така е от дългиииииии годинииии ….

Като дойдат избори винаги сама себе си убеждавах, а и околните, че е важно да се гласува, да се упражни правото на избор, за да имам право после на глас – било за възмущение или за похвала …

В такива дни като днешния сякаш проглеждам …за какъв избор става въпрос …, той отдавна е направен …и то не от мен …

4 коментара:

БлатнаФея каза...

Съгласна съм, че е пълно с безумия, но за това до известна степен и ние сме си виновни. Кой ги допуска тези безумия? Трябва да има силно гражданско общество, за да не си позволяват властимащите да се "ебават" с нас както им падне. А ние може и много да мрънкаме, но пък нищо не правим.

Neizi_ss каза...

две мнения по въпроса няма ... класически пример сме за максимата - преклонена главица сабя не я сече ...добрата новина е, че славно, макар и бавно започваме да се събуждаме

Lil каза...

Стана ми мъчно...повече отколкото ми беше , когато бях в този ад.За пореден път се убеждавам ( с голямо съжаление) , че в чужбина има спасение.А България...вече не знам, толкова много мъка ми идва в повече ;( И аз псувам...но не помага!

Drago каза...

Точно това е.
Избора отдавна вече е направен и никога не е зависил нито от мен, нито от тебе.
И другаде по света в това отношение не е нищо по-добре.
Проблемът на демокрацията е, че когото и да избереш посоката си остава.
Ситуацията прави политиката, а ние си мислим, че е обратното и дълбоко се възмущаваме.

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, ...