само лудите ли ходят на психотерапевт

мама му да е ... до преди години си мислих, че човек трябва определено да има някакви проблеми, за да се стигне до сеанси с психотерапевт ...е то, че е тъй, тъй е, но ...подобна среща в даден момент от живота ви - провокирана от нещо конкретно или просто като задължителен етап от даден процес на развитие се оказва, че е нещо много полезно ...
... влязох, мислех си, че ще е игра на мозъци - кой ще е по-по-най манипулатор - дали тя ще си мисли, че ме е разприказвала, дали аз ще се самозалъгвам, че съм успяла да я накарам да си го помисли или накрая ще съм измаменото камилче, щото хем съм си отворила устата, хем си вярвам, че съм я надхитрила ...след третия час обаче /при все, че сеансът трябва да продължи час и половина/ аз говорех ли говорех и само вибрацията на мобилните телефони - моя и нейния ме извади от унес и си казах, че е време да спра, че да оставя нещо и за следващата седмица ...
...ако щете вярвайте супер разтоварващо е да си кажеш т`ва - онова на непознат, за теб, до този момент, човек - някой, който не те познава в реалната ти среда, не те е виждал в компрометиращи ситуации .. той чува само твоята версия за едно или друго, обаче - нали за това е учили - успява да ти даде обяснения на поведението, които ти си подозирал, таял си някъде дълбоко в подсъзнанието си, но не си ги обличал в думи и не си ги изговарял на глас ...
... изясняваш си защо си постъпил по един или друг начин в определен етап от живота си ...все мисли, които, ти, дори и да си допускал, не си им давал въздух да дишат ... а тя с усмивка простичко ти казва и ти ги възприемаш, като нещо съвсем нормално - без излишни драми ...
* и тук не говорим за споделяне на съкровени тайни, които да не си казал и на най-близките си приятели ...разликата е в това, че психотерапевтът те изслушва, но не взема твоята страна, не взема ничия ... просто прави дисекция, докато дружките ти в стремежа да изразят съчувствието си, не правят трезва преценка ... затова е хубаво да имаме приятели, но още по-хубаво е, да им позволяваме в очите да ни кажат нелицеприятните неща ...и разбира се въпреки тях да ни обичат и да ни подкрепят ...
*** не сме дорасли обаче сякаш за този вид услуга ... все още си мислим, че психолог и психиатър е едно и също ...слагаме всички луди под един знаменател ...пък то в днешно време, останаха ли нормални ...разликата ни е само в степента на отклонение ...
...хубаво е човек да се сблъска в живота си поне веднъж с психотерапевт ... да реши един-два-три изчанчени теста и накрая да научи каква е "диагнозата" на специалиста ...
*аз съм доволна - научих, че с партньора в живота сме еднакви ...разбира се имаме различия по определени позиции, но в онези важни моменти ...се преплитаме като едно цяло ...научих и че съм реалист с изключително трезва преценка за себе си, за нещата от живота, а възможностите и невъзможностите ми ... или както винаги обличам да казвам - знам точно, колко съм проста, не обичам да ме правят на по-проста :) /истината е, че винаги съм си мислила, че това е точно така - че съм реалист на N-та степен :)/
... та мисълта ми е, че ако ви се удаде възможност дори и за една среща с "психо-то" да не я пропускате ...току виж сте разбрали защо сте избрали ванилов пред шоколадов сладолед ...може би за да натриете носа на родителите си, които цял живот са се опитвали да ви втълпят, че шоколада е по-вкусен :) без да са ви дали правото на избор сами да решите :)

Няма коментари: