Да, ревнувам - не завиждам, а ревнувам ...защото днес подрастващите имат повече шансове да докажат себе си, отколкото имахме ние ...под "ние" имам предвид поколението, което завърши образованието си по едно никакво време, когато тотално се отричаше системата на миналото, когато свободата и демокрацията в училище бяха по-скоро слободия, когато още не се говореше за гражданско общество и когато наше задължение беше да ходим на училище, да изкарваме добри оценки и дотам ...малцина бяха учителите, които на едно с предмета си ни показваха, че ние не просто можем, а че трябва да развием самостоятелно мислене, като на големи хора, че имаме права, освен задължения и ни учеха как да ги отстояваме ...не ни показваха "а" и "б", но окуражаваха всеки наш опит да се разбунтуваме срещу системата ...не си правете погрешни изводи - имаше тънка граница в отношенията ни с учителите, която не си позволявахме да прекрачим ...имаше го уважението и респекта /това не ни пречеше в голямото междучасие да търсим къде да се наврем, за да изпушим по една цигара - забележете - търсихме, къде да се скрием, а не като днес - демонстративно да пафкат пред входа на школото/...
 |
| Снимка:Кольо Панамски |
Днес, децата - онези по-големите, които толкова бързат да навлязат в света на възрастните, са по-подготвени от нас ...Ние колкото и да искахме да знаем за живота, колкото и да се опитвахме да надникваме зад завесите, някак не ни се получаваше толкова добре ...Нямахме как да развием аналитичното си житейско мислене ...Немислимо беше да излезем от училище организирани, да прекосим градския площад и да застанем под прозорците на кмета, за да протестираме ...за вратата на двора на училището ...Сигурно сме знаели къде е сградата на кметството, но повярвайте малцина са били тези, които са знаели, кой е кмета ...
Не, че и днес няма такива, които не си товарят русите главици с подобна излишна информация ...
По този повод нещо весело ...
Отиват преди ден две ученички в Общината и казват на охраната:
- Носим тук една покана за ......................, ама не го знаем този човек какво работи тук ...
- Ами кмет работи, отговаря дежурния на смяна .../ ученичките са от престижна гимназия/
Без коментар - добре, че не са изпаднали дотам да питат това "кмет" що е то?
... не го приемам за нормално ...все едно да живееш на село и да не знаеш кои са кмета, даскала и попа ...
"Всичко тече,
всичко се изменя и не можем да влезем два пъти в една река ...” , затова май е най-добре да си продължа по течението и да не се опитвам да вървя срещу него ...миналото си е минало, нека се насладим на настоящето и да се концентрираме върху бъдещето ...
/това обаче не може да спре сълзите в очите ми, когато някой отдава дължимото на деца и възрастни, показали, че знаят и могат .../
Честит 24 май!!!
Искам да
благодаря на всички, които през годините са ме мяркали на последния чин в
класната стая, на които сигурно съм образувала нерви и които въпреки това са
положили усилия да ме научат да бъда себе си, да отстоявам тезите си и да не позволявам
да бъда смачкана!
Няма коментари:
Публикуване на коментар