...Хубав празник е днес - Сирни заговезни - ще искам прошка и ще дам такава, макар че, докато четох постове тук-там се замислих - да се спазва традицията е едно, но да чакаме цяла година, за да простим и да поискаме прошка не бива ...Макар че, като се замисля трудно човек признава грешките си ..., а би трябвало да го правим често, защото тогава става по-леко на душата, спират угризенията ..
Можеш ли да простиш, ако не можеш да забравиш?! - мисъл, която отдавна познавам и която на практика обезмисля всички съществуващи трактати по темата за Прошката ...Не познавам човек, който да може да забрави завинаги и напълно, нещо което го е наранило ... то е малко като доверието - изгубиш ли го веднъж, оставаш под подозрение за цял живот ...
И опираме до приказката от детството - лошата дума не се забравя никога, а думите са тези, които са най-големите носители на болката ...
.... и в крайна сметка изводът е???? - че е хубаво да поискаме прошка, заради вътрешния ни мир, че нямаме какво да крием и че сме си признали вината ...а дали ще получим ...няма значение дали ще е искрена - чистата съвест може би ще остане най-голямото ни богатство!
П.П.: Просто да ми е, че ме нямаше и нощеска установих, колко много неща съм пропуснала в блоговото пространство ...ма тъй е като няма време човек и веждите да си оскубе :)
4 коментара:
И аз си мислех, че не мога да забравя. Всъщност, понякога може, понякога не, но зависи изцяло от нас. Ако се фокусираш върху това, тъй като наранителят е бил много скъп и важен за теб човек, няма да го преодолееш. Но ако продължиш да живееш така, както искаш, и имаш щастието да си заобиколен от повече или по-малко любов и много усмивки, и ако имаш дарбата да мислиш позитивно и действаш така, че че да случваш нещата различно, така че да стават по-добри... тогава мисля, че е възможно. Аз успях да забравя така, но ми трябваха години :) И трябваше да се променя много, за да го постигна.
мдааа съгласявам се с теб и в същото време си мисля - да, променяме се, забравяме, щастливи сме ...и въпреки това идва ден, в който на някого, не на нас, се случва онова, което ние вече сме преживели - няма начин споменът да не изплува от дълбокото дъно, където сме го натирили ...забравя се, но не и докрай ...
Хубаво си го написала , пак!Аз се научих да прощавам , след като простих на себе си.Оттогава е по-леко.И да, не само днес е ден за прошка.Както съм се научила сама:Прошка не се иска, прошка се дава.
Простено да ни е на всички!
Страхотна публикация. Продължавай в този дух.
Публикуване на коментар