...Хубав празник е днес - Сирни заговезни - ще искам прошка и ще дам такава, макар че, докато четох постове тук-там се замислих - да се спазва традицията е едно, но да чакаме цяла година, за да простим и да поискаме прошка не бива ...Макар че, като се замисля трудно човек признава грешките си ..., а би трябвало да го правим често, защото тогава става по-леко на душата, спират угризенията ..
Можеш ли да простиш, ако не можеш да забравиш?! - мисъл, която отдавна познавам и която на практика обезмисля всички съществуващи трактати по темата за Прошката ...Не познавам човек, който да може да забрави завинаги и напълно, нещо което го е наранило ... то е малко като доверието - изгубиш ли го веднъж, оставаш под подозрение за цял живот ...
И опираме до приказката от детството - лошата дума не се забравя никога, а думите са тези, които са най-големите носители на болката ...
.... и в крайна сметка изводът е???? - че е хубаво да поискаме прошка, заради вътрешния ни мир, че нямаме какво да крием и че сме си признали вината ...а дали ще получим ...няма значение дали ще е искрена - чистата съвест може би ще остане най-голямото ни богатство!
П.П.: Просто да ми е, че ме нямаше и нощеска установих, колко много неща съм пропуснала в блоговото пространство ...ма тъй е като няма време човек и веждите да си оскубе :)
Коментари
Простено да ни е на всички!