C`est La Vie

...Хубав празник е днес - Сирни заговезни - ще искам прошка и ще дам такава, макар че, докато четох постове тук-там се замислих - да се спазва традицията е едно, но да чакаме цяла година, за да простим и да поискаме прошка не бива ...Макар че, като се замисля трудно човек признава грешките си ..., а би трябвало да го правим често, защото тогава става по-леко на душата, спират угризенията .. Можеш ли да простиш, ако не можеш да забравиш?! - мисъл, която отдавна познавам и която на практика обезмисля всички съществуващи трактати по темата за Прошката ...Не познавам човек, който да може да забрави завинаги и напълно, нещо което го е наранило ... то е малко като доверието - изгубиш ли го веднъж, оставаш под подозрение за цял живот ... И опираме до приказката от детството - лошата дума не се забравя никога, а думите са тези, които са най-големите носители на болката ... .... и в крайна сметка изводът е???? - че е хубаво да поискаме прошка, заради вътрешния ни мир, че нямаме какво да крием и...

... Колко дълъг е пътя от Книгата на възможностите до Книгата на реалностите?! Никой няма категоричност по този въпрос, защото за всеки е индивидуално. ... Да! Не подлежи на коментар, не подлежи на оправдания, не подлежи на стереотипи ...не се вписва в никоя от графите на т.нар. "данък обществено мнение" ... ......................... ...сдухвам се и то яко ... задръстила съм флашката с филми преплитащи в себе си кулинарна изтънченост и любовна магия ...върви после доказвай, че любовта на мъжа не минавала през стомаха :)  ... след "Джули и Джулия" се метнах на една анимация за "Облачно небе и кюфтета" - доста храна имаше и към края на филмчето се чудех каква по-точно е поуката - тази, че ежедневието ни е подчинено на храненето и сме като един огромен чушкопек - зареждаме отгоре, и освобождаваме отдолу или пък другата за емоциите, които някак си се промъкваха между бургерите и спагетите -  емоции, които трябва да ни отворят очите и да проумеем, че няма ни...