вторник, 9 август 2011 г.

Да се напиеш...

Да се напиеш и да забравиш...
Да се напиеш, за да простиш...
Да се напиеш, за да си спомниш...
Да се напиеш, за да го преживяваш отново и отново...

Да се напиеш, за да усещаш...
Да се напиеш, защото само това умееш...
Да се напиеш, за да заспиш...
Да се напиеш, за да се събудиш...
Да се напиеш, за да си жив...

Сякаш не ти е възможно по друг начин да съхраниш споменът за нещо красиво, което си преживял...
Опитваш се! Зареял поглед в облаците, но не ти се получава. Картината се накъсва... Искаш да видиш другият, но не успяваш... Останала е само представата за него... Докосването – виждаш го, но не чувстваш трепета от него... Устните прошепват нещо, но не можеш да чуеш... Очите срещат твоите, но всичко е обвито във воала на мълчанието...
Ще се напиеш, за да не свърши...
Утрото ще изгрее, а ти ще помниш, че си се напил, за да не забравиш!

14 коментара:

Moni каза...

Понякога, каквото и да правим, не забравяме. Има неща, които просто не трябва да се забравят.
Харесва ми поста ти!

Neizi_ss каза...

Благодаря ти, Мони!

Dani каза...

Човек много неща не може да забрави!
Но понякога боли от това!
Много хубаво си го написала:)

Neizi_ss каза...

Да ... Дани ..именно това е ..боли!

Unknown каза...

Всеки човек,който изпитва истински чувства,емоции и страст има такива моменти и тогава се отпуска и на показ излиза всичко подтискано и непоказано!
Нейзи,толкова добре разбирам това,което си написала!Прекрасно успяваш да докоснеш душата ми!Прегръщам те!

Neizi_ss каза...

Благодаря ти :)Катерина :) А бих искала да не ме разбираш, да не си изпитвала това и да не го изпиташ никога ...

Omnia каза...

Скоро не бях чела нещо толкова тихо и красиво същевременно. В някакъв унисон си с мен- до тази вечер се питах защо ли хората могат да пият, по- скоро защо искат да пият? Всъщност, причината няма значение- резултата е един- за да не боли. От болката не винаги се заспива, от болката не винаги ясно се вижда пътя, болката не винаги се превъзмогва толкова бързо, колкото имаш нужда.... понякога имам желание да пия, едно такова неистово- всъщност, да се напия. Знам, че отговорите не са на дъното на чашата, че алкохолът умее да плува добре, но все пак- понякога просто искам да мога да спра да мисля ...

Neizi_ss каза...

Omnia толкова познато ми е това - и аз понякога имам желанието да се напия - да отговорите ги няма дори и тогава - но в тези моменти аз сякаш и не ги търся ... единствената цел е постигането на безпаметност - своего рода нирвана - когато спираш да мислиш, както казваш ти.

Iliana каза...

Уф... направо ме довърши!

Unknown каза...

Нейзи, аз като се напия, за да не ме боли ... резултата е само ... много рев ! Никак не ми помага пиенето за болката ... това не значи, че не пия :)

Neizi_ss каза...

@Iliana - Ил, не беше целта да те довърша - но ако чета правилно между редовете -не ти е непознато?
@eva bor - да - ревът е неизменна част от този вид пиянство - но и без него не може

Анонимен каза...

Попитах мойта чаша,във нея впил уста:,,Какво ще стане с мен,щом спре при мен смърта?"И устни в устни впили,така ми отговори:"Пий!Няма да се върнеш отново на света!" Омар Хаями

Neizi_ss каза...

Анонимен - Силни думи! ...а кой си?

Анонимен каза...

Страхотен пост!
рокля

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, ...