понеделник, 7 февруари 2011 г.

Социопати ли сме!

Нямам думи ...не стигат, за да опиша как се чувствам след поредната новинарска емисия ...Не мога да дам отговор и на въпроса - Какво сърце трябва да има човек за да роди тайно, да сложи бебето в чувал и да го държи в гардероба дни наред ...И говорим за момиче на 18 години ..., ясно е, че майчинския инстинкт не е проработил, но пък чак пък толкова ...
Научното обяснение казва, че имаме работа със СОЦИОПАТ ...
Ума ми обаче, отказва да възприеме подобно деяние - някак по-бих приела да отнемеш живот в състояние на афект, в спор - но противникът ти да е равностоен ...Но 9 месеца да носиш плода в утробата си, да му дадеш живот ... и след това да го натикаш в кесия ...
Точно в такива моменти се питам къде е Господ - Вярвам в него, в силата му, в опрощението и наказанието ... , но това не мога да определя какво е ...
Едни са наказани да не могат да бъдат майки, а други - получават този дар ..., но не са способни да го оценят ... За мен това е висша форма на несправедливост! Кого наказва дядо Боже?!? - Не живялото и един ден създание, онази, която го е родила ... или всички нас?!?

4 коментара:

nana каза...

Когато човек е склонен да изкезва обиди и ругатни по нечий адрес , нека първо си даде сметка дали може сам да понесе това което смята да струпа на главата на този ,срещу когото се кани да изхвърли багажа си.Отричам да има родено и крито дете, по описания начин.Така ще сме по- ясни когато сме в нормалния диалог за други теми.зависимостите отдавна са премахнати.

Plamena Markova-Koleva каза...

Проблемът е, че масово в семействата не се говори открито за секс, за евентуалните последици от него, като бременност например. По-скоро си представям това момиче като едно много изплашено дете, което не е имало на кого да се довери. Кой знае каква е истината. Тъжно е.

Lil каза...

Социопати не знам, но определено има нещо много сбъркано, изродяло и неприемливо в новата генерация...вървим към самоунищожение , при това съвсем целенасочено...
Отвратена съм!

стикери за стена каза...

Чак пък толкова, не мисля, опредлено ...

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, ...