неделя, 6 февруари 2011 г.

"Малко позакъсняла ..." - без покана

Коя Съм Аз Извън Работата?
Случайно сърфирайки из необятното пространство на чичко Гугъл, попаднах на тази шафета разиграна от блогъри миналата година. Реших обаче да се включа, макар и "малко позакъсняла" и без покана :)

Зададох си този въпрос сама на себе си  ... и ето и отговорът ...
Извън работата съм различна - романтична съм, ранима съм, впечатляваща се, търсеща доброто, способна да го открие в усмивката на дете, в слънчевият лъч, в сгушилото се между тротоарните плочки глухарче.

В работата съм енергична, понякога педантична, понякога разпиляна ..., цинична, на моменти груба, бързаща да вземе превес ...рязка и неспираща да търси и да рови в боклука.

У дома  и с приятелите съм спокойна, любвеобилна и излъчваща топлина /поне такова усещане са ми създали близките ми/ ...
Извън работата обичам да слушам музика, да чета криминални и шпионски романи / и не само .../. Обичам природата и фотките ми са доказателство за това. Обичам да снимам - не само по теми свързани с работата ми. Всъщност май именно блога ми ме показва такава каквато съм извън работата. Всеки ред, всяка дума написани тук са другата ми половина .../Или поне така си мисля!/
Коя съм аз???
не знам ....
В работата - извън работата - две сме ..., както се казва не съм сама ...Раздвоение на личността било според професионалистите ...е все още си мисля, че съм далеч от критериите за освидетелстване, но пък знае ли човек?!?
А може би дори сме повече от две - и без мисъл за лицемерие съм една у дома, друга в работата, трета с приятелите и четвърта с непознатите на улицата ....
И тогава идва въпросът каква е причината  ...,животът сам по себе си и отношението на околните към теб формира поведението ти. Върху тях с наслоява възпитанието ти, манталитета, средата и онази частица, която те прави единствен и неповторим.
Коя Съм Аз Извън Работата?
Себе си - това може би е истината!
Само така човек може да се съхрани, да се опази от омерзението, от мръсотията, която полепва по него и с която, ако стои дълго време, започва да свиква, да не й обръща внимание и загубва контрол върху себеусещането и мирогледа си. Тогава става някой друг ...по модел на реклами и филмови герои, шоузвезди и политици ....
Коя Съм Аз Извън Работата?
Кажете Вие приятели!

/ако ти е на душа и сърце, сподели Кой си Ти Извън работата?/



6 коментара:

nana каза...

Всяка минута извън работа, когато съм с любимото същество, съм изцяло насочена към любовта и към светлината.Чувството че съм в романтиката и обичта ми дават силите да се преборвам с всичко което ме чака извън дома ,зад вратата -в света от проблеми.Затова пък присъствието на любимото ме кара да се чувствам спокойна , сигурна и с топло сърце и душа.Тя омекотява болките и спира сълзите.Понякога мога да плача единствено и само защото изпитвам човешка любов-толкова е силна-като мълния ме разлюлява и ме носи на крилете си .Обичам го.

Neizi_ss каза...

изненадващо адекватен коментар :)

Lil каза...

Ахахахах Лилия се е разписала без ментални отклонения- ти да видиш :)
@Фиф, хубаво да е запазиш малко от себе си в работния процес.Ако човек се раздава и показва из цяло, няма да му остане нищо лично, а интимното е някак много лично и не бива да се опетнява с мръсотията на ежедневието.
Добре се справяш и никога не си сама ;)

Служба по трудова медицина каза...

Еххаа. станало е супер

Unknown каза...

Никога не съм попадала на някой, който така ясно и точно да опише всяка една жена, която е умна,възпитана,интелигентна,чувствителна,имаща отношение към всичко,което я заобикаля!Всичко това си ти,както и много други жени,които обаче нямат твоя начин на изказване!Благодаря ти за споделеното усещане!Ти си един изчезващ вид!

Neizi_ss каза...

Катерина :) не знам дали съм изчезващ вид ...общуването тук в блогърпространството ежедневно ми дава надеждата, че не съм сама :))))) А както казваш и ти - има и други :) Това е добрата новина :)

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, ...