Nezabravka мисли, че се чувства странно ...

Представете си, че сте част от Социалната Мрежа - ФЕЙСБУК ...всъщност няма какво да си го представяте... Бас ловя, че сте ..., може би с леки изключения ...
Почти всеки ден откривам, някакви нови и нови модификации на позабравената от детството ми игра на развален телефон - помните ли я?!?
Получавам щафети да постна на стената си какво ли не ... и за миг започвам да си задавам въпроси ..Аз от този свят ли съм? - Да не би да съм някъде в паралелно измерение? - Нормална ли съм? - това май е най-точната питанка ...
Защо ли? Защото ...
Имам близък човек, който бе покосен от рак и си отиде точно тогава, когато най-много имах нужда от него ... Приех го като наказание ...Дядо Боже наказа мен, като ми го отне и може би спаси него, за да не се тревожи и разочарова от буйният ми пуберитет, от неориентираната ми мисъл и т.н. - В същото време обаче че чувствам идиотски и не влизам в онези 3 %, които поставят на стената си надписи в подкрепа на борбата с рака и по този начин изразяват съпричастността си - ми не ми идва от вътре да го направя ... Аз си страдам самостоятелно и се моля това повече да не сполетява семейството ми, близките ми хора и най-после да се открие лек ...
Продължавам нататък ...Ако имате майка, която дрън, дрън, дрън ...еди си какво и я обичате много ...турете си го на стената ....Ми имам майка. и всеки има майка, реално ..все някой ни е раждал ...Депресирам се обаче, защото колкото и грубо да звучи по лични си причини не чувствам нещата чак така ... И ако не напиша обаче това на пустата стена във Фей-са излиза или че нямам майка, или че не я обичам ... Имам си майка, обичам я ...ама и аз и тя си имаме своите прегрешения една към друга ...

Минаваме към бащата ....Работата стои горе долу по същия начин ...Пак трябвало да изтипосам колко обичам тате, щото бил най-страхотния баща на света ...е тъй, ама не е баш тъй ...имам си баща, щото все някой ме е направил дето се казва :) ...само дето като не е проследил житието и битието ми отблизо, както му мяза ... не мога да обърна езика си и да го вържа на фльонга ...ми не ста`а - човекът дори не ме позна в четвърти клас, като бях и му звъннах на вратата - а като се сетя как тропах с крак на майка, че искам да видя тати :(

Виж като стигна поредицата до сестрата - там вече поех хвърлената ръкавица ..имам си сестричка, обичкам си я и ще дам живота си за нея ако се наложи :)

Има и въпроси от типа на - ако сте майка, ако имате слънчице у дома, ако не знам си какво ...

Е аз сега какво да направя - Не съм майка! Нямам си малчуганче у дома! Искам, ама няма ..!!! И сигурно не съм единствената в това положение ....Някой задава ли си въпроса как се чувстват онези като мен при подобни словесни излияния /сигурно не съм права и гледам на нещата от моята си камбанария - но пък живота си е мой, чувствата също/ ... Умилявам се и се радвам искрено на фотките на приятелите ми и на техните отрочета ...някой дори лично ги снимам и им ги подарявам ...ама ..това с посланията ми идва нанагоре ...

Това тука е проект на Специална Социална мрежа за майки
Опит да замести форумите явно :)
Не съм чак толкова изтъпяла, наясно съм, че повредата като цяло е в моя телевизор, за да тълкувам така нещата, но доколкото си мисля, че познавам човешката психология едва ли само на мен ми прави впечатление това - сигурно има и други, ама не смеят да си признаят ...

И като заговорих за майките и децата, и фотографиите - мили родители отварям една скоба ... не е нормално на профила си във Фейса да слагате снимка на детенцето си - може ако е с вас или баща си, но само снимка на отроче --- не мисля, че е правилно ...малко работата намирисва като оня момент с раздвоението на личността ...вървят млади майки и си говорят - едната обяснявала как вече пишкат и акат само в гърнето, как вече сядат, а другата продължавала тирадата с думите - Ние пък вече ходим, ядем с лъжичка и ползваме лигавче /леко импровизирах в препредаването на диалога - но сигурно разбрахте .../ Ние не ходим - детето ходи, Ние пишкаме в памперса - мнеее ...бебчо прави това, а не майка му ...И преди да бъда обвинена ...ще взема да млъкна ...Ама съгласете се, че е супер лигаво  - и сякаш е заразно ми се струва - млади майки, вземат високите тонове и превземат ефира, докато се фръцкат :) 

бел.ред - Авторът моли да не бъде криворазбран и да не му бъде приписана визията на мрънкяща стара мома - оти той/авторът - нито е стар, нито е мома, пък и мрънкянето не му е силна страна ..само от време на време, да не губи тренинг, за тогава, когато ще става тъща или свекърва :)

Попитаха ме за будителите :)

Колеги, от силистренски портал за информация, ме анкетираха по случай Денят на народните будители ... и ето какво им отговорих :)


     - Днешните будители??? – За мен това е въпрос с повишена трудност. И 200-те хиляди на „Стани Богат” няма да са достатъчни, ако се намери човек, който да отговори на този въпрос. Лесно е да кажа, че будители са Иван Вазов, Христо Ботев, Левски и Стамболов ...Черноризец Храбър или Паисий Хилендарски, следвани от Софроний Врачански ...Без да пропускам Васил Април и Петър Берон. Да не се надява само министър-председателят, че ще влезе в тази класация /предвид манията му да е вся и всьо/. Будител днес може да бъде и зарзаватчията от градския пазар, ако е грамотен, ако се вълнува от бъднините на страната ни, ако възпитава децата си в трудолюбие и уважение. Будител е Рангел Вълчанов, будител е Валери Петров, будител бих нарекла дори и Милен Цветков, като не винаги съм споделяла мненията  и позициите му. Но той ме караше да мисля, рано сутрин докато си пиех кафето, преди да тръгна за работа. Провокираше у мен въпроси за настоящето и бъдещето. Будители днес бих нарекла всички онези, които на първо място мислят за общото благо, а после за номера на личната си банкова сметка. Будители са журналистите, театралите, хората на науката и изкуството, които са приели професията си не просто като запълване на времето в рамките на осемчасовия работен ден, а като мисия.
      -  За другите народи ...не съм се замисляла. Интересното е, че ние имаме Дните на Ботев,
            На Освобождението, 
                  На Съединението, 
            На Независимостта ...
      Празници като днешния, които сякаш имат за цел да не ни позволяват да забравим. Ние сме склонни да се отричаме от историята си. 
     Ако нещо не ни е харесало, ние го игнорираме ...и само такива дни по един или друг начин пазят споменът, че все пак нещото се е случило. Другите народи не са така. Те почитата миналото си, съхраняват следите от него, ако и онова, което е било да е срамно и ужасно. Те не взривяват Мавзолеите си. Не поругават паметни плочи, само защото били сложни от комунистите ... Да не говорим пък за самите тях, как са процедирали след 9-ти септември.  Всичко трябва да се помни – и доброто, и лошото. Последното, за да си научим урока, и да не го повтаряме!
-         От какво и за какво трябва да се събудим? – Трябва да се откажем от робското си търпение. Търпението като качество на индивида, може и да е добродетел. Но като поведение на едно общество, което претендира за европейски стандарти /нали така е модерно да се казва/, е недопустимо за проявява такава инфантилнос. Не може всеки, който изрази мнение, различно от общоприетото да бъда заклеймяван. Та в крайна сметка ние сме човеци, ние можем да имаме мисловна дейност и да различим доброто от лошото. Само това има значение. Наведена главица сабя не я сече! – Ето това ни е основният проблем ...И тук не говорим само за националната политика. Този модел на поведение, ние следваме в семействата си, в училище, на работното място, на улицата.
-         Пред какво сваля шапка Българинът днес? – Сваля я, когато човекът отсреща е постигнал съвършенството – готино гадже със силиконови цици, скъпарско возило, бяла къща с две липи отпред и ....куп неразкрити далавери. Тогава свирваме с уста и признаваме, че този си го бива. Отдавна джентълмените са на изчерпване, за да свалят шапка, когато в стаята влезе дама. Трудно признаваме успехът на другите, ако това се е случило с честен труд. Сваляме шапка като влезем в кръчмата, поръчаме ракийката с туршийката и певицата ни загука на уше ...с въпроса ..Хей,приятел, имаш ли пари? – и т.н.