Nezabravka мисли, че се чувства странно ...

Представете си, че сте част от Социалната Мрежа - ФЕЙСБУК ...всъщност няма какво да си го представяте... Бас ловя, че сте ..., може би с леки изключения ...
Почти всеки ден откривам, някакви нови и нови модификации на позабравената от детството ми игра на развален телефон - помните ли я?!?
Получавам щафети да постна на стената си какво ли не ... и за миг започвам да си задавам въпроси ..Аз от този свят ли съм? - Да не би да съм някъде в паралелно измерение? - Нормална ли съм? - това май е най-точната питанка ...
Защо ли? Защото ...
Имам близък човек, който бе покосен от рак и си отиде точно тогава, когато най-много имах нужда от него ... Приех го като наказание ...Дядо Боже наказа мен, като ми го отне и може би спаси него, за да не се тревожи и разочарова от буйният ми пуберитет, от неориентираната ми мисъл и т.н. - В същото време обаче че чувствам идиотски и не влизам в онези 3 %, които поставят на стената си надписи в подкрепа на борбата с рака и по този начин изразяват съпричастността си - ми не ми идва от вътре да го направя ... Аз си страдам самостоятелно и се моля това повече да не сполетява семейството ми, близките ми хора и най-после да се открие лек ...
Продължавам нататък ...Ако имате майка, която дрън, дрън, дрън ...еди си какво и я обичате много ...турете си го на стената ....Ми имам майка. и всеки има майка, реално ..все някой ни е раждал ...Депресирам се обаче, защото колкото и грубо да звучи по лични си причини не чувствам нещата чак така ... И ако не напиша обаче това на пустата стена във Фей-са излиза или че нямам майка, или че не я обичам ... Имам си майка, обичам я ...ама и аз и тя си имаме своите прегрешения една към друга ...

Минаваме към бащата ....Работата стои горе долу по същия начин ...Пак трябвало да изтипосам колко обичам тате, щото бил най-страхотния баща на света ...е тъй, ама не е баш тъй ...имам си баща, щото все някой ме е направил дето се казва :) ...само дето като не е проследил житието и битието ми отблизо, както му мяза ... не мога да обърна езика си и да го вържа на фльонга ...ми не ста`а - човекът дори не ме позна в четвърти клас, като бях и му звъннах на вратата - а като се сетя как тропах с крак на майка, че искам да видя тати :(

Виж като стигна поредицата до сестрата - там вече поех хвърлената ръкавица ..имам си сестричка, обичкам си я и ще дам живота си за нея ако се наложи :)

Има и въпроси от типа на - ако сте майка, ако имате слънчице у дома, ако не знам си какво ...

Е аз сега какво да направя - Не съм майка! Нямам си малчуганче у дома! Искам, ама няма ..!!! И сигурно не съм единствената в това положение ....Някой задава ли си въпроса как се чувстват онези като мен при подобни словесни излияния /сигурно не съм права и гледам на нещата от моята си камбанария - но пък живота си е мой, чувствата също/ ... Умилявам се и се радвам искрено на фотките на приятелите ми и на техните отрочета ...някой дори лично ги снимам и им ги подарявам ...ама ..това с посланията ми идва нанагоре ...

Това тука е проект на Специална Социална мрежа за майки
Опит да замести форумите явно :)
Не съм чак толкова изтъпяла, наясно съм, че повредата като цяло е в моя телевизор, за да тълкувам така нещата, но доколкото си мисля, че познавам човешката психология едва ли само на мен ми прави впечатление това - сигурно има и други, ама не смеят да си признаят ...

И като заговорих за майките и децата, и фотографиите - мили родители отварям една скоба ... не е нормално на профила си във Фейса да слагате снимка на детенцето си - може ако е с вас или баща си, но само снимка на отроче --- не мисля, че е правилно ...малко работата намирисва като оня момент с раздвоението на личността ...вървят млади майки и си говорят - едната обяснявала как вече пишкат и акат само в гърнето, как вече сядат, а другата продължавала тирадата с думите - Ние пък вече ходим, ядем с лъжичка и ползваме лигавче /леко импровизирах в препредаването на диалога - но сигурно разбрахте .../ Ние не ходим - детето ходи, Ние пишкаме в памперса - мнеее ...бебчо прави това, а не майка му ...И преди да бъда обвинена ...ще взема да млъкна ...Ама съгласете се, че е супер лигаво  - и сякаш е заразно ми се струва - млади майки, вземат високите тонове и превземат ефира, докато се фръцкат :) 

бел.ред - Авторът моли да не бъде криворазбран и да не му бъде приписана визията на мрънкяща стара мома - оти той/авторът - нито е стар, нито е мома, пък и мрънкянето не му е силна страна ..само от време на време, да не губи тренинг, за тогава, когато ще става тъща или свекърва :)

8 коментара:

Plamena Markova каза...

Милата... толкова увлекателно си го написала :) Между другото, досега съм поела само 2 щафети във фейсбук - тази със сестричката и... призива да си сменим профилната снимка с тази на любим герой от детството (от която се отказах бързо, след като ми откраднаха героя :D). И на мен не ми идват от вътре, за каквато и кауза или мили чувства да става въпрос. Плюс това е безумно глупаво в един момент всички да повтарят едно и също...

Усмихни се!

Aquawoman каза...

Във Фейсбук се нагледах на абсурди и отдавна не "участвам активно". Влизам заради някои игрички и между другото прочитам тук-там нещо допълнително.

За останалото да не коментирам. Трогнах се от смелостта ти да споделиш толкова лични неща, това аз посмъртно не мога да го направя, защото всичко складирам вътрешно.
Прегръщам те и ти изпращам малко от моята надежда!

Neizi_ss каза...

@Plamenа - и аз поех каузата с анимационният герой - защото ми беше забавно - всичко останало ми е някак популистко ...
@Аквичке мила - и аз складирам - ама има моменти, когато почват дупките да пущат :) И аз те прегръщам :) А за игричките - влизай, че някой трябва да ми изпраща подаръчета :)

Силвия Тенчева каза...

Нейзи,страхотен постинг,за рака какаво да ти кажа,не мога нищо да публикувам за мама на стената,щото тя се спомина именно от рак преди 25години, за тати да е жив и здрав ама не върви....за детенецето съм ти го предрекла,че в близко бъдеще ще бъдеш една щастлива майка,целувки от мен:)

Omnia каза...

Не само, че не си падам по щафети, но и не обичам да ми изпращат призиви за игри. Първо- колективността ми е силна страна само и единствено в работното поприще, оттам насетне съм по- скоро асоциална и определено не желая да съм в стадо.

Побеснявала съм, когато ми цопват разни призиви на стената ми, които да трябва Аз да сложа на свой ред на своята стена. До момента нищо не съм казвала, защото тези хора ми се водят в приятелският списък, но само още една изцепка и търпението ми безвъзвратно ще отиде на кино. Последното, което плъоснаха, по памет карам, защото го изтрих, беше, ако имате някой починал бла- бла, който искате да е с вас на Коледа / като дух вероятно/... а броени дни преди това семейството ми погреба скъп за нас човек. Почувствах се едва ли не омърсена, когато прочетох малоумният призив! Ако хората се замисляха малко повече какво говорят/ пишат спрямо останалите, българското пространство щеше да е съвсем друго...

Neizi_ss каза...

Прегръдка за теб Omnia!

Петър каза...

Фейсбук се превърна в машина за пари и влияние. Създават се групи после се продават изобщо пошла картинка

Neizi_ss каза...

Така е с всичко, до което се докоснем май - ние българите ... Признавам си - донякъде и аз установих, че имам лека зависимост от Фейсбук ..но все още успявам да я контролирам и се опитвам да го използвам с цел забавление, а не като заместник на истинското ми общуване :)