Представете си, че сте част от Социалната Мрежа - ФЕЙСБУК ...всъщност няма какво да си го представяте... Бас ловя, че сте ..., може би с леки изключения ... Почти всеки ден откривам, някакви нови и нови модификации на позабравената от детството ми игра на развален телефон - помните ли я?!? Получавам щафети да постна на стената си какво ли не ... и за миг започвам да си задавам въпроси ..Аз от този свят ли съм? - Да не би да съм някъде в паралелно измерение? - Нормална ли съм? - това май е най-точната питанка ... Защо ли? Защото ... Имам близък човек, който бе покосен от рак и си отиде точно тогава, когато най-много имах нужда от него ... Приех го като наказание ...Дядо Боже наказа мен, като ми го отне и може би спаси него, за да не се тревожи и разочарова от буйният ми пуберитет, от неориентираната ми мисъл и т.н. - В същото време обаче че чувствам идиотски и не влизам в онези 3 %, които поставят на стената си надписи в подкрепа на борбата с рака и по този начин изразяват съпричастност...