Те са от едно друго поколение ... с големи сърца ... научени да дадат ризата си, дори и да нямат втора ... винаги съм се вглеждала в очите на хората, които срещам по улиците ...и съм откривала най-различни неща ...откривала съм радост, гордост, надменност, увереност, щастие ..., но все по-често откривам тъга ...особено по лицата на по-възрастните ... вървят по улицата старец и старица ...излъчват достолепност, държат се ръка за ръка и крачат по централния площад ... мъката обаче прозира, очите им са влажни ...а те се опитват да я скрият ... вървят сами ... срещам ги ден след ден и виждам как се усмихват, когато срещат млади хора и деца по пътя си ... усмихват се, но някъде дълбоко в гърлото им е заседнала буца ... защото техните деца и внуци са далеч - зад океана ...задоволени са, не броят стотинките за хляб и лекарства, радват се на модерна техника у дома ..., но са сами ...няма кой да им отвори вратата ... върви самотен дядо ... пристъпва едва едва - не е взел н...