C`est La Vie

Преди дни душата ми бе докосната от думите на  протодякон Любомир Братоев, че не може да има прошка, ако няма разкаяние ... Замислих се за всички онези, които в навечерието на големи християнски празници посещават българската православна църква, за да запалят свещ и да измолят прошка за греховете си ...Замислих се и за онези, които се сещат да се помолят на Бог, тогава, когато стане напечено ... и за другите, които казват "Прости ми!", но дълбоко в душата си не изпитват и грам вина за това, което са сторили или казали някому. Вие от кои сте?! Прощавали ли сте без да ви искат прошка ... ?! Прощавали ли сте, без да вярвате! Прощавали ли са ви? Ще поискаме днес да ни простят, ще простим и ние! И така до догодина ... до следващата Сиропустна неделя ... Ще имаме цяла една година на чисто ... Време в , което да натрупаме разочарования и да провокираме такива ... А след това отново ще обърнем белия лист и ще се залъгваме, че щом Бог прощава, значи и човекът може  ... ...

Абе тоя народ съвсем се слуди - нон стоп някой пита - К`во прай малката? - ама това е всеки ден, да не кажа на всеки час .. Чак понякога се изкушавам да отговоря кратко, точно и ясно - спи, яде и сере ... Е вярно, че не прави само това - плаче, смее се, играе, търкаля се ...пее и говори на нейния си език ...ама това го правят всички деца на тази скромна възраст /7 месеца/.  Още не е тръгнала на уроци по пиано или балет ... Не се е научила да чете и да пише, за да носи двойки и забележки,че не внимава в час ... Дай Боже живот и здраве и това ще стане, но на този етап все още възможностите са съвсем скромни :) Да не говорим, че ако ме видят на улицата без нея ...и питат стреснато, ами къде е ...ми къде може да е ...явно е, че не е с мен ..значи си е у дома ..., а още повече се шашкам като ме питат "Кой я гледа?" ...ами ако не е баща й ... ще е баба й ...едва ли сме я оставили да я варди котката ...

В последните дни и седмици се случват разни неща в страната ни, които ме карат да си мисля, че българският лъв най-после се е събудил от последната си дрямка. Последно така се е вълнувал народът наш през далечната 1997 година, а по-преди това през 1989 година, когато с гръм и трясък падна комунизма. Така падна, че още не можем да разчистим след него. Отново настана време, в което започнахме на глас да говорим за нещата от живота. Мандат след мандат избирахме все „нови” лица, в очакване всяко от тях да е баш Месията и все нямахме късмет. Последния дори взе, че си повярва, че друг като него няма и с това си докара като че ли най-много главоболия. Забрави, че когато се бореше за народната вяра и глас размахваше пръст срещу предшествениците си, заклеймяваше престъпленията им и спечели човеците, защото им говореше не само това, което искаха да чуят, но и на език, който можеха да разберат. Забрави и още нещо! Забрави, че е човек, смъртен като всички останали! Аз не търся вина в...