Да се напиеш и да забравиш... Да се напиеш, за да простиш... Да се напиеш, за да си спомниш... Да се напиеш, за да го преживяваш отново и отново... Да се напиеш, за да усещаш... Да се напиеш, защото само това умееш... Да се напиеш, за да заспиш... Да се напиеш, за да се събудиш... Да се напиеш, за да си жив... Сякаш не ти е възможно по друг начин да съхраниш споменът за нещо красиво, което си преживял... Опитваш се! Зареял поглед в облаците, но не ти се получава. Картината се накъсва... Искаш да видиш другият, но не успяваш... Останала е само представата за него... Докосването – виждаш го, но не чувстваш трепета от него... Устните прошепват нещо, но не можеш да чуеш... Очите срещат твоите, но всичко е обвито във воала на мълчанието... Ще се напиеш, за да не свърши... Утрото ще изгрее, а ти ще помниш, че си се напил, за да не забравиш!