Пропускане към основното съдържание

и рече някой:



"Има хора-глухарчета. Крехки и чувствителни.
Речеш да въздъхнеш с едно Уффф и те се разпиляват на сто страни...

Има и хора-птички. Стреснати и нервни.
Дадеш им зрънца обич, а те клъвнат едно-две и те погледнат с недоверие.

С едно око.
Плеснеш с ръце от неуместна радост и спонтанно щастие, а те без пера останат, пък литнат.
Как го правят с тия оскубани криле?
Радичкови пилета някакви...

Има и хора-цифри. Ходещи калкулатори. Вземеш, че натиснеш погрешно копче и им се повреди системата. И трябва да си носиш постоянно в джоба зарядно, щото в най-неподходящия момент им спира тока. Гаснат внезапно. Като изгорели крушки...

Има хора-рибарско столче. Удобни. Заемат малко място и служат вярно години наред, но изведнъж им се къса платното па паднат по гръб в гьола...

Има хора-паяци. Оплетат ти хамак и го вържат между два бора. Уж те люлеят приспивно, а те изсмукват, докато не се превърнеш от люспа на нещо...

Има хора-дъги. Цветни, ефимерни и вкусни като захарен памук от панаирджийска сергия, сиреч лапаш нещо, а гълташ нищо...

Но има и хора-знаци. Появяват се рядко. Вероятно веднъж в живота, а може би два или три. Напоследък често си мисля за тях. Дали не съм пропуснала някого, защото трудни за разпознаване са те...
Хората-знаци се появяват внезапно и най-често, когато си седнал на душевен тротоар, а краката ти висят в бездна. Разчитането на хората-знаци е трудно и не ти дават втора възможност. Или ги разчиташ, или се качваш отново на сала и гребеш срещу течението...

Как се разпознават хората-знаци? Ми все едно нещо ти прави трапанация на черепа и ти налива с фуния древен и мъдър планктон. Няма да проговорите санскрит, нито внезапно ще съзрете Андромеда с просто око във вселенската бъркотия...

Просто трябва да сте готови за тях.
Те знаят кога да приседнат на онзи душевен тротоар. Как не зная..."
....

..........хора, които съдбата изпраща в живота ти ..., когато най-много  имаш нужда от тях ...и те от теб - взаимно си давате от всичко .... по много ...давате си онова, което сте нямали ...сила, цвят, надежда, вяра, любов ...това е онази среща на душите ...няма да ги пропуснеш ...ако още ги няма в живота ти, значи не си готов за тях ...ще дойдат, тогава, когато трябва ...

Коментари

Популярни публикации от този блог

кога свършва едно приятелство

кога разбираш, че едно приятелство е свършило ...
...когато приятелят спре да те търси ..., когато не си част от деня му ...от живота му ...., когато крие от теб и радостта, и тъгата си ... , когато му казваш, че си там ..до него ..., за да го чуеш ..., но той не чува теб ...когато се питаш ...бил ли е наистина с теб ...истина ли е било, това, което сте съпреживели ...
...разбираш, че ти за него не съществуваш ...няма те ...в неговия свят ..., а странно той все още е в твоя, защото ти не спираш да мислиш за него ...и да се питаш ...какво се случи ...къде сбърках ... неразбран ли си бил ...
...не ...няма гняв - поне наяве ...няма упреци - поне наяве ...няма нищо ...
...празно пространство ... и една надежда ..., че - ЗАЩО? ...ще получи своя отговор ...и ще продължиш напред ...

Тишенея ....

Прочетох откъс ...разказ или размисли ...спомен истински или фантазия ....не знам ...Не попитах ...Знам, че тя обича да пише ...да чувства, ...да споделя .... И винаги думите, които прочитам ме карат да се чувствам особено ....докосват ме ...тънка струна в душата ми запява песен ... там, нейде между редовете, винаги откривам себе си ... ...този път се влюбих ...не в човек, не в животно, не в цвете ...влюбих се в дума - ТИШИНЕЯ ... - едно друго мълчание, което се ражда за няколко мига в живота ...
...замислих се за онези мигове в моя живот, които са ме карали да изпадна в тишинеене ....имало ли ги е ...усетила ли съм ги ...накарали ли са ме да се почуствам така ...както, когато я открих - нея думата ...

...тишинея ...онова мълчание, което се случва рядко ...миг от живота ти, който искаш да запазиш ...да помниш ....

....сърцето ... / един забравен във времето текст ...

кога си жив? ...  когато бие сърцето учестено! ...
...когато гориш ..., когато обичаш ..., когато трепериш от щастие ..., когато нямаш мира ..., когато съзнанието ти е обсебено ..., когато за теб има само един живот ...и ти нямаш право да променяш правилата в него ..., защото от тях зависи щастието другиму ...тогава запазваш мълчание ...и обричаш себе си ..
..да се влюбиш ..да обичаш ..тогава, когато най-малко си очаквал, че може да ти се случи ...
..да намериш сродната си душа ..., която да те разбира от половин дума ..., която да знае как се чувстваш ...дори, когато мълчиш ...онази душа, която си търсел винаги, дори и без да го знаеш ...която будува заедно с теб....която я е грижа ...
...онази душа, която знае, че нямаш право да говориш ...и мълчи заедно с теб ...
.....тогава тишенеете заедно ...и се наслаждавате на парченцата любов ..парченца тъмен шоколад ...забраненото щастие ...
...не можете да бъдете заедно, но имате своите откраднати мигове щастие  ...заедно сте и в  мислите с…