вторник, 9 юни 2015 г.

Приятелите

Международен ден на приятелството?!
И него ли трябва да празнуваме ...и приятелството ли влезе в "оня" списък, на нещата, за които да се сещаме, само когато им дойде времето - веднъж в годината ..., а може би датата трябва да я бележат в червено по календарите ...

Да си призная стана ми тъпо, като видях "новината" да се споделя  в социалната мрежа ...някак по-весело ми става като видя карикатурата на три одъртели и смахнати лейдита, които са се прегърнали, а отдолу има текст, според който /карам по памет/ не е приятелство да пиеш всеки ден чай ... приятелство е да се приберете клатушкайки се, след като сте обърнали 1-2-3 "маргарити" ...

Приятелство е да звъннеш на дружка, защото ти е домъчняло за нея, защото имаш нужда да се "изпразниш" душевно ...и когато тя ти каже, че не може сега да ти обърне внимание ...ти да не се цупиш ..., а да я познаваш толкова добре, че да уловиш във въздуха, че тя има желание и противно на максимата, че когато има желание има и начин, да разбереш, че този път наистина няма как ...но да си сигурен, че си ви мислите й.

От няколко години се чувствам сама ...въпреки хората, които ме заобикалят, хората, които са всеки ден край мен - познати много, приятелски настроени също, но ПРИЯТЕЛИТЕ ги няма - животът ги пръсна - някак изоставено ми е ...естествено е, приоритетите на всеки да са собственияг му живот и семейството му - и сърдити няма, но това не променя чувството на празнота ... или по-скоро пълнота, от която да искаш да се освободиш ...


... и въпреки модерните технологии - разстоянията са факт и нищо не може да върне онова ежедневно бъбрене в чата, дори и тя да е - на съседното бюро, блока до вас, или пък през три пресечки ...

...и те гони носталгията по миналото ...и се опитваш в новите запознанства, в новите хора, които срещаш да откриеш нещо от ТЯХ - старите приятели ...търсиш техен образ и подобие - но няма ..., защото те са уникални - толкова еднакви с теб ... и толкова различни ...и именно това Ви е направило близки ...

...и най-важното всъщност е, че разбираш нещо, което си мислел, че скоро няма да ти се случи ...разбираш, че вече си зрял, че си възрастен ...и, че колкото и да ти говорят онова ..за душата и годините, и чувствата ...от природата не можеш да избягаш ...не можеш да избягаш от собствената си еволюция ...

...и чакаш моментът, когато птичето ще отлети от гнездото и ти ще можеш да фокусираш времето и приключенията отново върху себе си ...да се откриеш такъв, какъвто си мечтал да бъдеш винаги ...птица, която да лети високо, да се носи над облаците безгрижно и да усеща вятъра с всяка частица от тялото и ума си....

..., но докато дойде този ден, ще мине време ...време, което осмисля съществуването ти днес ... и дава поле за размисъл за бъдещето ти ... за онези дни, когато ще можеш да си отново със старите приятели ...

и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, ...