Прошката

Преди дни душата ми бе докосната от думите на  протодякон Любомир Братоев, че не може да има прошка, ако няма разкаяние ...
Замислих се за всички онези, които в навечерието на големи християнски празници посещават българската православна църква, за да запалят свещ и да измолят прошка за греховете си ...Замислих се и за онези, които се сещат да се помолят на Бог, тогава, когато стане напечено ... и за другите, които казват "Прости ми!", но дълбоко в душата си не изпитват и грам вина за това, което са сторили или казали някому.
Вие от кои сте?!
Прощавали ли сте без да ви искат прошка ... ?! Прощавали ли сте, без да вярвате!
Прощавали ли са ви?

Ще поискаме днес да ни простят, ще простим и ние! И така до догодина ... до следващата Сиропустна неделя ... Ще имаме цяла една година на чисто ... Време в , което да натрупаме разочарования и да провокираме такива ...
А след това отново ще обърнем белия лист и ще се залъгваме, че щом Бог прощава, значи и човекът може  ...
Не е ли по-лесно да се опитаме да бъдем добри и да не нараняваме ближните си, а и далечните си ...вместо да разчитаме на единия ден в годината, когато с две благи думи ще измием ръцете и душата си?!
Да простиш е божествено, да се покаеш е човешкото ...Нека да бъдем първо човеци и да признаем греховете си, да се поучим от тях, а след това да се устремим към Бога ...Той ще ни подаде ръка и ще направи пътя ни по-лек!
Просто да ви е!!!

К`во прай малката?!

Абе тоя народ съвсем се слуди - нон стоп някой пита - К`во прай малката? - ама това е всеки ден, да не кажа на всеки час ..
Чак понякога се изкушавам да отговоря кратко, точно и ясно - спи, яде и сере ...
Е вярно, че не прави само това - плаче, смее се, играе, търкаля се ...пее и говори на нейния си език ...ама това го правят всички деца на тази скромна възраст /7 месеца/. 
Още не е тръгнала на уроци по пиано или балет ...
Не се е научила да чете и да пише, за да носи двойки и забележки,че не внимава в час ...
Дай Боже живот и здраве и това ще стане, но на този етап все още възможностите са съвсем скромни :)

Да не говорим, че ако ме видят на улицата без нея ...и питат стреснато, ами къде е ...ми къде може да е ...явно е, че не е с мен ..значи си е у дома ..., а още повече се шашкам като ме питат "Кой я гледа?" ...ами ако не е баща й ... ще е баба й ...едва ли сме я оставили да я варди котката ...


Виновни са, защото нищо не направиха, за да накажат виновните


В последните дни и седмици се случват разни неща в страната ни, които ме карат да си мисля, че българският лъв най-после се е събудил от последната си дрямка. Последно така се е вълнувал народът наш през далечната 1997 година, а по-преди това през 1989 година, когато с гръм и трясък падна комунизма. Така падна, че още не можем да разчистим след него.
Отново настана време, в което започнахме на глас да говорим за нещата от живота.
Мандат след мандат избирахме все „нови” лица, в очакване всяко от тях да е баш Месията и все нямахме късмет.
Последния дори взе, че си повярва, че друг като него няма и с това си докара като че ли най-много главоболия.
Забрави, че когато се бореше за народната вяра и глас размахваше пръст срещу предшествениците си, заклеймяваше престъпленията им и спечели човеците, защото им говореше не само това, което искаха да чуят, но и на език, който можеха да разберат.
Забрави и още нещо! Забрави, че е човек, смъртен като всички останали!
Аз не търся вина в правителството, че нещо се е случило преди управлението на ГЕРБ!
Аз търся вина, че това правителство не направи нищо, за да потърси сметка от преждеуправляващите. Омръзна ми само да слушам, че ония преди тях са виновни. Като са виновни, защо нищо не направихте, за да им потърсите сметка, за да ги накажете. Нито на централно ниво, нито на местно ниво е потърсена отговорност за положението, в което се намира страната ни, в което са градовете и селата ни. Само чуваме виновен е този или онзи. Ние знаем това. Но не е достатъчно да го знаем. Не искам да ме управляват БСП, ДПС АТАКА и разни лумпени. Но не искам и ГЕРБ да ме управлява, ако няма да зачита достойнството на обикновения български гражданин.
Не искам да вярвам, че протестите са режисирани от ГЕРБ и че всичко това с оставките и служебните правителства е генерална репетиция за театралната премиера за следващите четири години ..., защото ако е така ...признавам им актьорския талант.
България помни много по-жестоки протести и гражданско неподчинение, които предизвикаха политическа криза преди има няма 16 години.
Протестите през последните дни са сравнително безобидни на фона на миналите ... така че, не мисля, че оставката беше подходящо решение. Или стана малко като при децата - сърдити сме, че ни се карате, затова на ви куклите, дайте си ни парцалките.
Г-н Борисов, не Ви отива да сте обиден на народа. Ние сме тези, които имаме право да ви се сърдим.
Аз гласувах за ГЕРБ преди четири години!
/И да вярвате, и да не вярвате това е истината!/
Гласувах, защото нямаше друга алтернатива за мен. И аз се поддадох на харизмата на водача и на уверенията, че к`вото е било, няма да бъде повече!
Допуснахте вашите хора да правят същото, като онези преди тях, но още по-нагло и безогледно, а ви повярвах, че няма да има шуробаджанащина и че няма да има корупция!
По-важното е, че повярвах или исках да вярвам, че ще има разумно управление пропито от уважение и зачитане правата на ЧОВЕКА.
Не оспорвам реформите в икономиката и финансите, в здравеопазването и образованието /не че няма какво да се каже/.
Оспорвам отношението на властимащите към останалия български народ.
Не можах, а и още не мога да приема, че един човек, който бе начело на една държава си позволи да коментира, че сме некачествен материал, пращаше ни да садим картофи и да ставаме овчари… ами тогава за чий са ни магистралите, спортните зали, и разните други екстри дето ги откривате с рязане на ленти ...да отиваме на село целокупно и да запрятаме ръкавите.
Китай ще са първенци с ориза, ние ще ги гоним по добив на картофи.
Обидно ми беше и ми е, и не защото има нещо лошо в отглеждането на картофи или в пашата на овце, а защото да говориш гаче си БАЩИЦА, ми дойде в повече.
Говорене изпълнено с арогантност, което продължи до последно.