С водно такси по Дунав :)

През седмицата имах удоволствието да отида с водно такси до Кълъраш - румънски град, който се намира от другата страна на Дунав - точно срещу Силистра. По принцип пътуването до там се осъществявам с бак - едно такову като сал, само дето го бутат моторни лодки :) ама инак е стабилно - щото носи ТИР-ове ...има и ферибот ... но мая малцина го ползуват ... чувала съм че е много бавен ...

Друго си е скутерчето - събира 7 души - фър-пър и за има няма 20 минути си отсреща ...в центъра на Кълъраш ... паркираш са току в Дунавската им градина ...
Таксата е 5 евро в едната посока ... ша работят по график, но може и да си ги поръчаш ако окъснееш :)

Тия щураци ги засякохме по пътя - супер атрактивни ... сякаш са герои от филм за войната :) ..вижте им ушанките :)
Ето го и парка ... навсякъде са поставили паметници изобразяващи румънските крале :) ...
постарали са се хората ... оформили са приятен кът за отдих ...
А това е сградата на община Кълъраш ... остатък от соцминалото ... не само на външен вид, но и отвътре ... има доста показатели, по които са поизостанали румънците ... вътре е някак мрачно и неуютно ...

... без думи ...
Така и не разбрах как се казва ресторанта, в който поляхме такситата :))) Хем за втори път съм в него :) Но пък е много приятно вътре ... макар и доста кичозно откъм картини по стените и статуи около масите :)


Може и да не са открили топлата вода, но се впечатлих от начина по който поднесоха лютите чушлета ... чинията на комшийката по маса - бяла риба и зеленчуци на скара ...


... и моята ... пилешко руло с прошуто и пармезан и отново зеленчцина скара :)
...ммммммммммммммммм...тирамису ........

тръгнахме си по залез
.... сякаш някой бе разходил четката си по небето :) и бе оцветил облаците ...

а ТУК ... всеки може да научи повечко за Кълъраш

За лека нощ .... Щрак`46

Нов свещник ... почти без пари, но бих казала ефектен ... действа ми успокояващо ... ще сънувам поляна с цветя, слънце и птички, синьо небе и пухкави облаци ...

Китайско с дъх на "Перла"


Решихме тази вечер да сефтосаме новооткрития китайски ресторант в нашия град - Син Ин /или нещо подобно беше/ ... чухме добри отзиви и решихме да опитаме ...

Първо днес ядосах Тоши по тилифона ...дигнах му кръвното щото го карах да излезе от вкъщи и да отидем да купуваме дънки ...той го думързя - ама и аз не стига, че му развалих следобедната дрямка ми и държах тон ... и му рекох кат ни ще аз ша му купя сама ....после за поведение го поканих на вечеря ... както стана ясно на китайско меню :)

Мисия "Дънки" бе успешна - цената доволна, модела и той, и най-важното размера - отговаря ...даже с номер по-големи, че да не му стягат по Коледно-Новогодишните празници като са наплющи като попско дете на Задушница :)

Взе ме от работа и се понесохме с балетна стъпка към целта на занятието ... Приятно изненадани - впечатлени от уют и дисретност - без излишен кич ... Менюто ... разнообразно и достъпно - като за бедни българи :)

Цапнахме по една търговищка мускатова - той с минерална вода, язе с айран/айрян + китайска салата от пържени зеленчуци :)

Последвани от рибни панирани хапки и свинско по сечуански с амнайсе вида гъби и бамбук ...
/от цялата работа аз доволна повече оти нема да готвя за утре ...хартиса манджа и си зехме дома - перфектно решение за работещи жени :) само да не им става навик - иначе да не се чудят, ако домочадието започне да ползва клечки, ако ориза е предпочитан за закуска пред мазна баница с боза и ако случайно лицето в огледалото се сдобие с леко дръпнат вид/

Но... не може всичко да е перфектно - Китайското бе с дъх на "Перла" ... в рамките на час научихме какво е станало ...в серия XXL от турския сериал по БиТиВи ... две тьотки бяха на съседната маса и дълго и упоително си разказваха една на друга епизодите, които са пропуснали ...Мехмед брат на Джошкун, Мелек сестра на оня, дето изгонил жена си /по памет разказвам не претендирам за достоверност/ и т.н.

Няма лошо ... ама друг път ша ни е обица на ушото и ще избягваме подобен сблъсък на поколенията и масите :)

Ако времето не стига ...

Ако времето не стига да следите блогърите ...!
Ако искате да научите повече за тях от публикациите им ..., а не Ви се рови в Архива ...!

Екип от ентусиасти се е заел с тази задача ...
Поздрави за
Прочетете това и се насладете на избраните споделени моменти!

Преходът... и слънчевите дни за българската демокрация?

Актуална е в последно време темата за прехода и за събитията от ноември 1989 година.

Тогава бях дванайсетгодишна … ще каже някой, че едва ли имам спомени от случващото се тогава, но ще го опровергая.

У дома се говореше, коментираше … никой не ми забраняваше да слушам новините и да следя събитията. Как и доколко съм ги осъзнавала не знам … но знам, че вече нямаше да се налага вицовете за бай Тошо да се шепнат.

Вълнувах се от митингите, репортажи от които предаваха то ТВ-то …страховито беше да гледаш площада пред храм-паметника „Александър Невски” и хилядите българи събрани там, еуфорията, която ги бе завладяла.

Помня, че изведнъж пионерските връзки вече не бяха задължителни.

Помня обаче и как новопостреният супермаркет до нас изведнъж опустя … Помня купонните книжки … помня как в магазина даваха по кило сирене на човек и се налагаше родителското тяло да ме праща и мен по опашките. Не мислете, че сме се запасявали …не … налагаше се да купуваме повече продукти, за да пращаме колети в столицата – кака беше студентка там и бяха гладни години за софиянци.

Зареждахме щафети със шпек салам, парчета кашкавал и т.н. … Рафтовете бяха празни – тук там кутия вафли, или пакети със сол …

На страничния вход на магазина, от където по принцип зареждаха стоката раздаваха веро – по бутилка на човек …и никой не знаеше, кога ще има пак – никога няма да забравя истерията за веро …сякаш раздаваха цветни телевизори …сигурно мнозинас а онези, които помнят как се правеха списъци и за тях, как опашките започваха да се подреждат още през нощта.

Няма да забравя как през 1992 година на гости дойде от Париж една приятелка на майка ми ..Шантал ..и как като влезе в магазина гледаше учудено и питаше, защо в този голям супермаркет няма нищо за продаване …трудно беше да й обяснявам че е криза, че е преход и че на нас вече не ни прави впечатление.

Яд ме е, че нямаше кой да ме снима как разлепвам плакати в квартала с нарсуван на тях символа на БСП – Начко …и как вардя някой да не посегне на синьото лъвче :)

Странно беше да завършиш учебната година със съученичка Алина, а новата да започне с Айлин …После с времето постепенно всичко започна да ни се изяснява, започнахме да разбираме …Но страшно беше, че семейства се разделяха, роднини не си говореха, само защото едните бяха от СДС, а другите от БСП …комшии разваляха дипломатическите си отношения и се дебнеха кой какво прави и къде ходи.

В училище спорехме с учителите … биехме се в гърдите, че вече има демокрация и можем да говорим и правим каквото си искаме … Криворазбрана демокрация беше …неовладяна и изродила се в анархия – към днешна дата.

Боже, какво време беше … динамично …днес ..днес ни е обхванала някаква летаргия – мърморим по инерция, недоволстваме по инерция, радваме се по инерция, дори бунтарите не са като тогава …

Днес е хубав ден за българската демокрация каза преди години от трибуната на Народното събрание Александър Йорданов … да тогава може и да е било така …

Сегашното днес ..сякаш вече не е такова … като част от пейзажа приемаме вече и поръчковите убийства, и далаверите на управляващите, и шуробаджанащината – която дори 10 ноември 1989 година не можа да унищожи …Както казват всяко чудо за три дни – при първите изстрели по улиците се шашкахме, възмущавахме …а днес просто ги подминаваме с репликата – ми като са решили нека се трепят – и умозаключително се произнасяме, че щом на някой са му дръпнали чертата, значи требе да е сгазил лука …

Преди търсехме чуждите филми, защото бяха забранени, а днес – днес копнея за руски филм, за европейско кино …пък било то и чешко или полско J

Наскоро ми правиха анкета именно за това какво помня за живота преди 1989 година …и за годините след това …

Всъщност помня – някои неща вече избледняват, но се старая да не забравя …за да мога един да разказвам – като очевидец …вярно спомените ми няма да са атрактивни като на антифашистките борци …едно време ни носеха по разни клубове на ветераните и ние гледахме странно старите хора там ..накичени с медали и значки и ги гледахме странно – невярващи, че някога са били млади и са се сражавали на фронта.

Някой ден сигурно и мен ще ме зяпат така като почна да обяснявам, как не е имало интернет и мобилни телефони … как банани и портокали сме яли само за Нова година …и как „Тоблероните” бяха мечта, защото ги имаше само по рафтовете на КОРЕКОМ, а там без долари не се влизаше …а доларите не растяха по дърветата. …

Като казах „тоблерони” – никога нищо не ми е липсвало в детството, но тези шоколадови десерти бяха нещо, което семейството ми нямаше как да си позволи … Имах мечта как кака ми се връща от състезание в чужбина и как са й останали някои и друг долар и как ме хваща за ръка и ме води в КОРЕКОМ, за да ми купи тублерон …

Така и не се случи – засипваше ме с подаръци от воаяжите си, винаги мислеше за мен – но приоритет бе, ако са и останали пари да си вземе някоя дрешка …и не я виня …годините бяха такива.

Защо точно за „тоблерон” съм си мечтала …ами защото имаше в класа ми деца от богати семейства, които парадираха със скъпите си дрешки и аксесоари и т.н.

Странно ми е друго …че когато триъгълните шоколадчета ги пуснаха съвсем свободно на пазара – аз така и не си купих …и днес ги подминавам на рафта в магазина ….изкушавам се да си взема, но нещо ме спира – купувам друг по-скъп шоколад, но не посягам към тоблерончетата – сякаш подсъзнателно искам те да си останат мечта …

Плюсовете и минусите на онова време …имаше спокойствие, но нямахме избор …нямаше възможности …сякаш съдбата на всеки бе предопределена …

И замириса на ... Коледа - Щрак`44

Започнаха вече да поставят празнитчна украса в централната градска част на Силистра ... Приятно е ... ако и мъглата да се опитва да прогони доброто ни настроение
... Светлинните висулки сякаш нашепват, че надежда има
...и тя ще стане по-силна с наближаването на Новата година :)

Ко'е туй нещо ? - дето мяза на онуй нещо ..

Баси как се сетих точно ся за тази тъпа песен ... тъпа, тъпа ..ма кат не мога накрая да разбера ко` е туй нещо ... и никой не ще да ми каже



... и на всичкото отгоре седнах да пиша с идеята да обясня за какво ми е този блог ... въпреки че, сравнително скоро правих подобни излияния ...
Муцоранке ... понеже ти ма питаш директно :) ша ти отговоря ... за какво ми е сега към днешна дата знам ... но когато започнах да го правя ...нямах точен отговор на въпроса - по-скоро беше от типа - другите щом имат, значи мога и аз ... абсолютно предизвикателство си беше за мен това да го майсторя, всъщност както личи и от визията му ... не съм спрялба да търся фасони и джунджурии ... имаше моменти когато исках да е много цветно, после отивах на другата крайност и т.н. ... но
всяко нещо с времето си, както казваш ти ..
... Що се отнася до съдържанието - в началото не знаех за какво ми е ... мислех си, че това е своеобразна трибуна от която да споделя какво мисля ... да ме чуят повече и различни хора ... после започнах да гледам на блога, като на дневник /както съм казвала безброй пъти/ ... във времето установих, че е възможност да разшириш кръгозора си, да намериш нови приятели ... да откриеш хора, които мислят като теб и други, които са на противоположното мнение, но въпреки това да можеш да научиш от тях много ... и все пак за какво ми е - ами станало ми е нещо като хоби ... действа ми отпускащо да заредя страницата, да видя кой какво е казал по повод някоя публикация ... но най-вече ми е хубаво да погледна страничната лента и да отделя от времето си отпивайки от чашата с кафе и да прочета какво са сътворили колегите-блогъри ...на кого какво му е направило впечатление от ежедневието .... защото уж сме в една страна - но понякога ъгъла от който преценяваме се оказва недостатъчен и тогава именно обратната страна на монетата ни я поднася непознат за нас човек - непознат, когото с времето започваш да чувстваш страшно близко до себе си - а и когато се удаде възможност ад се видите и запознаете фейс ту фейс --- сювсем става готино ...
В стила на Ида ще кажа ... блога ми позволява да съм умна от време на време и да зипростявам, когато си искам ... да съм романтична, меланхолична, усмихната и тъжна ...
Абе сега като седя и като си мисля ...май блога ми играе ролята на психотерапевт - а и не трябва да плащам :) ...
Гот ми е ... Това е ... и ако някой нещо не е разбрал от горенаписаното ... да надникне при комшиите ...същите бе ..онез от страничната лента ... и ша разбере ...защо ми е гот и защо съм тук ... кеф ми е бате на душата ... блог-пространството е един друг свят ... своего рода паралелна реалност ....!

*
Жаболинчо ми е дар от Муцоранка ... Когато видях че ми е прехвърлила питанката това беше първото нещо, за което се сетих ... и всъщност май е първия ми подарък от нея ...


Муцоранке ... не съм засичала датите ... ама май вече и с тебе правим една годинка :) от както сефте разменихме коментари и почнахме да си общуваме ...
Затова ти пращам ...

... .... ... ... :) Щрак `43