неделя, 29 март 2009 г.

To Walkabout

Слънчев съботен ден ...

в  Дунавската градина на Силистра ...

Гледайте и се наслаждавайте :)

събота, 28 март 2009 г.

With a found face

„Фейсбук”-а било интересна щуротия … нищо, че не схващам логиката на съществуването му, при толкова много програми за комуникация и забавления във виртуалното пространство, но тази вечер определено се посмях.

Забавлението ми се дължи на няколко теста, които попълних и по-скоро на резултатите!!!!

И така …

Оптимист,реалист,песимист
или непукист?!? 

Ти си нормален реалист.
Винаги гледаш на нещата обективно.Притежаваш здрав разум и прагматично мислене.

/а винаги съм си мислела, че съм оптимистка/


Какъв си според храната, която ядеш! 

Руснак
Не всичко е водка!!! Има и друг живот и ти трябва да го знаеш!!!! Темпераментен, привлекателен и със скрит чар!!! 
Това си ти и Може би Путин е твоят двойник.

/Тук направо избиха рибата–не мога да проследя нишката на сравнението/




Циганин ли си? 

Ти си истинско чааве !
Обичаш да просиш по улиците, вечно подсмърчаш и все нещо те сърби....от факултето идеш, приеми го !

/ма по нашенско нема Факултето – има „Карото”/



Слуша ли те главата?"
Повикайте екзорсист
 Заслужаваш да те заключат и да изхвърлят ключа,опасен както за себе си така и за околните :)))

/Хе-най-после да няма изненада-още от баба знам, че Дявола се е вселил в мен :)/


Работохолик ли сте?


Работохолик
Има нещо гнило в теб...Без да те плаша това няма да свърши добре... По-добре забави за малко, че я инфаркт я лудницата....

/А добри утро! Инфаркта е по-вероятен, в лудницата не ме щат :)/

Устойчиви ли сте психически?
Вие сте достатъчно устойчив човек. Решавате нещата чрез анализ и вземане на вярно решение.

/Бре ...издигам се в собствените си очи вече :)/

Какъв плод сте ? 
Череша
Вие сте череша!Винаги лъчезарни, вечно влюбени и размечтани, успоредно с това толкова симпатични.Страстта е в кръвта ви.

/Харесва ми :) да съм череша :)/

Хапят ли ви калинките ?
Опитва, но ти не се даваш! Калинката ти е скачала, но ти се дърпаш постоянно!

/Ми нема излагаме фронта я - ша се даваме на некакви си калинки :)/

Е те това съм аз :))))))))))



петък, 27 март 2009 г.

Hi - hi - hi

The time is for sleep!

Нали знаете надписа - Не е за индианци, само за вождове!
Е и аз така -  бяха ми нужни почти два дни, за да успея да открия къде да натисна, за науча повече за позата, която обичам по време на сън :) За спане говорим ...не за боза :)
И така  - Време е сега LiLi, а и останалите да понаучат това онова за мени - и на мен ми беше любопитно ..но съм съгласна само с едни има няма 65 % от написаното :)
Просто щото имам и други любими пози за сън ...
А ако и на вас ви е любопитно ...научете тук
Дъга



Спите в поза, наподобяваща дъга? Ако спите на бедрото си, поставили двете си ръце пред тялото, то подобна поза символизира човек, силно молещ се за нещо. Позата обаче няма много общо с това.

Предполага се, че тези хора са по природа широко скроени, отворени към света, но същевременно доста подозрителни. Спящите в подобна поза са мнителни, не вярват на всичко, което прочетат или чуят, затова е много трудно да бъдат излъгани. Ако съпругата ви спи в поза като дъга, не й обяснявайте, че сте имали дълга бизнес среща, когато всъщност сте ходили на боулинг с приятели. Тя ще ви хване моментално.

Тези хора могат да бъдат разпознати по привичния за личността им цинизъм и свирепата и твърда упоритост, които са им присъщи. Когато влязат в спор с някого, не отстъпват нито за миг, макар и понякога да знаят, че не са прави.

От друга страна, те са много внимателни и не прибързват, когато трябва да се вземат важни решения. Тяхната колеблива натура ги провокира да обмислят и проверят всеки вариант поне три пъти. Именно по тази причина грешат много рядко – качество, с което са наясно за себе си. Това вече напомня ли ви за някого?

В списъка с добрите им черти се включва и това, че не са лесно раздразнителни и са приятни събеседници (дори когато са ви шефове). Още нещо: те не са обидчиви, което като цяло прави хората, спящи в поза „Дъга”, много приятни и доверчиви партньори.

Но трябва да ви предупредим: ако се чувствате страхотно сутринта, а до вас спящият във формата на дъга не се чувства по подобен начин, дори не се опитвайте да го докоснете. Валидно е и обратното: „не” не съществува в речника му.

Тъй като хората, спящи във формата на дъга, обичат са спят удобно, да не кажем, че са влюбени в лукса, не им противоречете. 

Мemory

One bygone saturday

Цяла седмица отлагам да напиша няколко реда за това как прекарахме миналата събота.

Но  както повечето, които списват собствени блогове и на мен са ми нужни муза и настроение.

Преживяването беше повече от приятно ... Беше една събота наситена с емоции ... 
Започнахме деня  ІХ Национален фестивал на кукерите, който се проведе в силистренскто село Калипетрово ...

                  Родолюбие, фолклор, танцова магия и благословия

Девет групи, над 300 участникаци, и три пъти повече зрители …Среща си дадоха българските традиции от различни краища на страната. Нрави, съхранени от миналото, обичаи – предаващи се от поколение на поколение.
Тръпката от това, кой ще се представи най-добре, се усещаше във всяко движение, във всеки звук, който издаваха чановете…
Гостуваха кукерски групи от селата Бозвелийско и Добрина /Варна/, Джерман /Дупница/, Търнава и Черган /Ямбол/ и от румънското село Липница. Силистренска област се представи достойно благодарение групите на домакините от Калипетрово, както и тези от селата Професор Иширково, община Силистра и с. Варненци, Тутраканска община.

Калипетрово е едно от малкото селища в страната, където така чисто е запазен кукерският празник. Кукерската дружина в селото датира още от края на ХVІІІ век, а от 1940 г. е жанр от художествената самодейност на читалището.
В Калипетрово кукерите се събират на Сирни Заговезни и обикалят цялото село, като благославят всеки дом за здраве и берекет, прогонват злото от хората и къщите с думите: “Да потъне вдън земя злото – да царува доброто”. Кукерският състав при читалище “Пробуда” е носител на сребърен и два златни медала от Международния фестивал на кукерите и сурвакарите в Перник; Специална награда от Националните фестивали в Ямбол, Стара Загора, Сливен. Участник е във фестивала на пролетните игри и обичаи в Пъдарево, Севлиево, Търговище, Габрово, Златни пясъци и други местни, общински, регионални и национални празници.
Булка, дяволчета и кукери, които ги пазят, циганин, циганка и циганче са основните персонажи в това силистренско село. Неизменна част от групата е и музикантът. Когато се съберат на площада в края на деня, иширковци се опитват да откраднат дяволче или да скочат на булката, но с пожелания за здраве получават солидна порция пердах. По избор можете да си изберете кукерите да ви изиграят хоро, да направят кушия или просто да хванат циганката и да я ступат. Боят лекува – това е основната максима на кукерите в с. Иширково и с удоволствие размахват гегите.

Румънските гости посветиха танца си на пролетта. И в него сблъсъкът е между доброто и злото. Плашат лошите сили, пропъждат студа и правят място на пролетта.Те разказаха, че в тяхната страна няма такъв обичай, но че в тяхното село е запазен, тъй като са потомци на българи-преселници. Преди две години в Калипетрово гостуваха пък етнически българи от друго румънско село – Брънещи.
“Дяволите” от село Варненци, Тутраканско, изпълниха обичай, останал от векове край бреговете на река Дунав. Двайсет ергени от селото пресъздават легендата за еничари, които си сложили православни кръстове, за да гонят чуждоземците от родните си земи. Всеки един от костюмите се шие за месец, а се облича за повече от час.   
Участниците от Чарган изпълниха обичая заораване. Предвождани от основните маскарадни персонажи - булката и младоженеца, над 40 кукери на възраст от 10 до 40 години разлюляха хлопките. 
Невероятен колорит внесоха и кукерите от Джерман, които се готвят цяла година, като най-много грижи полагат за костюмите и чановете. 


 .... Деня не свърши тук ....отправихме се към селото на мойто мъж за да почетем баща му, който отбеляза своя 60-годишен юбилею. Мила родна картинка ...с мама и тате на маса, с близки и роднини, ракийка и салата, кюфтета, пиле ...гарнитури ...и разбира се сладко изкушение омазано в шоколад и сметана :)

Това тук е нашият подарък ... Тати "свекър" умира да ни бие на табла и решихме да му подарим чисто нова, за да тренира, докато ние сме в града ...Цветето е за мама "свеки" ... да му се радва, макар че тя милата като дойде сезона на разсадите от домати и пипер няма място по прозорците за други треви, но се надявам, че на това ще му намери място :)

Не снимам ли китките в двора  - просто няма да съм АЗ :) ...

Ето ги и тях ... свекъра и свекървата ...пожелавам на всички девойки такива да им се паднат ... Аз лично съм късметлийка :) Благодаря им за равнопоставеността ... не ме делят от синовете си, дори и страната ми, ако случайно нещо сме на различни мнение с моето Слънце :)

вторник, 24 март 2009 г.

Dreams

Явно в тия дни всичко ще се върти около мечтите и около тяхното сбъдване или оставянето им да прашасват някъде в съзнанието с мисълта за това, че ще се случат, когато им дойде времето.

Да, но какво правим ако това време никога не дойде? Как да различим мечтата от нещото съвсем реално, което човек иска да му се случи и което не е само в неговите възможности.

Как да различа стремежите познати на всички  от онзи стремеж да осмисля живота си и да се почувствам пълноценна!

Нали някои мечтаят за пари, други за работа, трети за любов, четвърти за джакпот от тотото, пети за коктейли на Бахамите и т.н.

Аз не мечтая за това ... Няма да откажа ледена "Маргарита" докато се припичам на слънце нейде по Лазурния бряг ...., но не - имам много по естествена, по-прозаична мечта - искам да ... Всъщност няма значение!

Ако някой е открил отговора на въпроса - нека ми каже....

Аз вече се уморих да го търся.

А и Защо да го правя? 

Все някой ден сълзите ще свършат, а усещането - то ще е забравено.

Вече няма да се свива сърцето, няма да потреперват устните ... няма да заблестяват очите...

И този ден ще дойде. Всичко ще е толкова еднакво ...

Дотогава ... ами ... незнам...


А това е за хора, които обичам и те го знаят.

Бъдете щастливи и нека изживеете новината!

Благодаря, че ми я споделихте!!! 

Good morning!

И така добро утро на всички, които са решили да надзърнат тук в началото на новия ден!

Замислих се върху късметчето ми днес - Ако можеш да мечтаеш за нещо, значи можеш и да го направиш ... !

Да, сигурна съм, че е точно така - но пък малко се губи очарованието на мечтите, ако започнем да ги сбъдваме всички - магията се крие в труда, желанието и стремежа да се случат нещата, ако и успеха да не е стопроцентов!

Затова мечтайте и бъдете красиви и щастливи!

А на тези, които Ви завиждат ... Ми да са живи и здрави!

петък, 20 март 2009 г.

Да си луд и прост е трудно ...не може всеки!

А добър вечер или добро утро, на кой както му е удобно ... Искам обаче да споделя как премина последния работен ден за мен ...разбирайте четвъртък.

Ден, след който за пореден път се убедих, че за да е човек луд и прост са нужни невероятни умения и качества.

Звъни телефонът в началото на деня ...интелигентна дама пита за ексглавния редактор, обяснявам ...че той вече не работи тук, а кой сега заема този пост - обяснявам, че аз...ами добре казва дамата - утре пристигам от София в Силистра с влака и кога най-рано може да се видим с вас...Междувременно научавам името на жената - Аврамова. На въпрос по какъв въпрос иска да се видим ... тя ми казва, ами ще ви кажа утре сутринта ... Премълчавам, че това утре на мен ми е почивен ден, но твърдо решила, когато се видя с нея да не й го спестявам ... 
Става 11 - там някъде пристига една от сътрудничките ни, която се заседяваааааааааааааа в редакцията има няма 3-4 астрономически часа ... в другата стая отнемайки вниманието на страньорите ... Влизах-излизах, мърморех, обаче жената ни приема - ни предава ..., а иначе една чувствителна ...а аз една възпитана ... Накрая не издържах и турих два надписа на вратата ...ЗАБРАНЕНО ЗА ВЪНШНИ ЛИЦА ...два, щото явно третия никой не го чете :)

..Уви! Тя продължава да стои докато в един момент не казва - Ама как ми е хубаво тук при вас, айде изгонете ме ...и аз тогава не издържах и казвам --то това лесно душата, имаме си достатъчно работа ..на петата минута вече я нямаше ...

Да, ама доди една друга ...носи ми материал за баба пенсионерка от съседно село дето отглеждала в саксия мандарини --хубава снимката, но като поглеждам текста и ми идва да си туря въжето ... В три реда се казва горе долу следното - Пенсионерката нам коя си от нам кое си село гледа мандарини в саксия ...Първо посяла лимони, после пробвала с мандарини и те взели че станали ...а да и заглавието е МАНДАРИНИ ..питам я що не е написала повечко ...що не разкаже житейската история на тази жена - а тя в недоумение дига рамене и пита - ми к`во да напиша ..тя пенсионерка :) ..Ми викам тогиз си зъмвай партакешите и да те няма ...Тя не тъй, ами отиде в другата стая при колегите ...отивам подире й като цербер и питам какво правиш сега тук... Ми да ми сканират снимката - викам няма ти я сканират щото имат работа ...врътна са и айде беж ...

*** да не мислите че деня приключи ... Идва една даскалица и казва еди коя си от нашето училище била говорила с вас да публикувате едни наши снимки дето децата ги правиха по един проект / с леката подробност, че въпросната дето казва че е говорила с мен - не я понасям ...но и истината е, че не сме се виждали и чували от сто години/ обяснявам това на дамата в офиса и питам ...а като ви е заложено в проекта да публикувате - заложено ли Ви е да си платите --таратанци ---тя уби всичко детско в мен със следващия си въпрос - Вие на нас ли да платите! - пак запазих самообладание и оттоворих- не - вие на нас. По проекти се залагат пари да се плащат публикации ...сега се върнете от където идвате и предайте на тази дето уж е говорила с мен - да ми се обади - аз на нея лично ще й обясня как стоят нещата ......

Ма тия хора направо прекаляват .....луди пари лапат по разни проекти и проектченца ..а ние ще им ги отразяваме ........Айсиктир бе ...

Че и една друга днес пък ...имали били семинар по здравословно не знам си какво ...ади де ... ша си разваляме рахатлъка в почивния ден за техния семинар дето си плащат лекторски и хонорари ...

Взе да ми писва от такива ...че и нагли взеха да стават ...

***Куриоза обаче бе завършека вчера ...когато колежката Пи Ар на общината ... нал тъй е модерно ... ми звъни и пита кога ще е удобно да се видим с една жена, която пристигала от София, защото в родното село на мъжа й щели да откриват някаква паметна плоча на свекър й ... и кмета съдействал тя да се срещне с медиите ... Дръжте се да не паднете - оказа се същата госпожа дето искаше да се вижда с мен, без да  каже по какъв въпрос --Поне имах в деня за почивка - само един ангажимент ...а не два ...пфу ...

Изписах се ....ама то се не трае и да се посмеете ... управителката ми разказва вчера как онази дето при нас седя 3 часа, при нея се задържала 13 секунди .. питам я как така ... и обяснението бе следното - ВЛЕЗЕ, пишех документи, на 4 секунда сбърках, на 7-ата помолих, до 13-тата я бях питала за здравето и отпратила ........

*** а аз да се правя на толерантна - 3 часа ...това нийде в историята  го няма ...

и цялата работа що ---щото дамите от пенсионерсски клуб "Изкукали" се чудят къде да убият времето и да спестят от сметката за ток ....

и понеже са бивши кадри на журналистическото поприще ... редуват единия вестник, радиоцентъра, библиотеката, тук там в някой офис .. .и опа...а.. той деня минал .........

Алоу ...аз още съм на 31 години ...ма ако на 60 ще съм като тях ......не знам ...ама и не ща и да знам ...

И после дядо Вазов вика - Лудите, лудите те да са живи ...е то нормалните няма и как да издържат ...

И к`во се оплаквам аз .... и аз натам съм тръгнала, ама нейсе :)

Аде отивайте да нанкате, че ша съмне ...

Ша разправям  утре как е минал на тати "свекър" рожденния ден ...стана днес на 60...ма тържеството ша е на обяд у съботатата ...че да мойм да апнем и да пийнем като хората :)

сряда, 18 март 2009 г.

Измишльотини

72 часа без „Госпожо!”

Как ще се събудя сутринта, без някой да се обърне към мен с думите „Моля Ви, госпожо!”
След разменени реплики с приятели и колеги се оказа, че не съм единствената, която е силно разтревожена от ветото, което налага Европарламентът върху обръщения като Госпожо, Господине и т.н. Ще се ползват Уважаема, Мила, Скъпа и на име и фамилия.
Какво да правим с хора, като една дружка, която казва, и то с основание: “Ами аз не искам на всички да съм им Мила и Драга! След като се въведоха понятия като унисекс- WC и с въвеждането на неутрални за пола обръщения, може би в скоро време ще установим, че вече няма да се делим на хора и жени, както се шегуват мъжете …
Виж, за професиите с мъжки окончания налагането на табу е нормално, щото звучи несериозно да кажеш на кмета – кметица …!
А е естествено съгласието на Министерството на държавната администрация и административната реформа да приеме всичко, което наредят от Брюксел. Отдавна ни е навик, като свирне Груйо, да се закачи и …
То хубаво министър Василев каза да не пишем Молби, а Искания …но и тях няма кой да чуе. 
Раздвоена, да не кажа разтроена, съм по отношение на нововъведенията, щото при някои има резон … Но с Госпожо трудно ще се разделя, особено, когато някой реши да ме изчетка и ме поласкае с „Госпо`йце, как е настроението днес?”
Не мислят за женската суета тия хора. Не им стига, че всеки втори говори за евроизисквания и евростандарти, а вземи сега диктувай и кой на кого как ще му вика.
Очаквайте да ни лишат и от роднинските леля, чича, шуранайчо, баджанак, тетка и сие.



и сме сами, и ни е страх да си признаем

... и ни се иска  да ни прегърне някой, някъде, някога ... ей, така ...мълчаливо в тишината ... ... и ударите на сърцето му да са мантрата, ...